Остаряването дълго се възприема като процес, предопределен главно от гените. Съвременната наука обаче все по-ясно разграничава хронологичната възраст от биологичното стареене, тоест от темпа, с който реално се променят нашите клетки и тъкани.
Именно тези процеси изследва проф. Милена Георгиева. Тя е молекулярен биолог и ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Българската академия на науките.
Има специализации по генетика и епигенетика в Института „Кюри“ в Париж и в Университета в Страсбург, както и по биология на стареенето в Триест, Италия. Проф. Георгиева е съосновател и председател на Българското дружество по дълголетие.
Гените или начинът на живот определят как остаряваме?
Според проф. Георгиева два фактора променят медицината из основи: разчитането на човешкия геном в началото на века и навлизането на изкуствения интелект в биомедицината.
Те налагат персонализирания подход при лекарствата, диетите и лечението. Дълго време учените приемат, че стареенето зависи 20% от генетиката и 80% от начина на живот. Тази формула обаче се преразглежда. „Колегите публикуваха нови изчисления, които показват, че генетиката и начинът на живот всъщност са абсолютно равностойни“, обяснява ученият.
Проф. Георгиева припомня, че по време на пандемията от COVID-19 България е сред страните с най-висока смъртност, при това основно заради придружаващи заболявания. Според нея това е ясен сигнал, че здравният статус на българите трябва да бъде оценен и че профилактиката и превантивната медицина са необходимост.
Как учените се опитват да забавят биологичното стареене?
Екипът на лабораторията изучава какво се случва на най-дълбоко ниво, в ДНК, РНК и протеините, и кои клетъчни белези се променят с възрастта. Целта е с прецизно насочени интервенции клетките да бъдат „подмладени“, така че човек да остарява по-здравословно.
Учените изследват и биологичната активност на екстракти от растения, важни за Балканския полуостров. Сред тях са родопският силивряк, известен като „цвете на възкресението“, и живовлякът. Изследванията се правят както на ниво клетки, така и при моделни животни.
Какво е дигитален близнак и как помага за здравето?
Проф. Георгиева е и научен директор на български стартъп, който разработва инструменти за проследяване на биологичното стареене в реално време. Системата свързва данни от носими устройства и геолокацията с генетичния профил на човека и създава негов дигитален близнак.
Той подсказва кога сънят е недостатъчен, кога индексът на възстановяване е нисък или кога нивото на стрес се покачва. Сравнението между живота в центъра на София и престоя в Родопите показва колко силно средата влияе на организма. „Не казвам, че трябва изцяло човек да се откаже от своя модерен начин на живот, но може да модерира“, уточнява тя.
Биологичното стареене не е неизбежна присъда, а процес, върху който можем да влияем с информиран избор и навременна превенция.
„Медицината се учи да разпознава фините сигнали все по-рано. Нека и ние така, а не да чакаме те да станат големи“, съветва проф. Георгиева.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
