Биологичният ни часовник и този, който отмерва действителното време, невинаги работят в синхрон.
Понякога вътрешният механизъм, който отмерва минутите на биологичното ни стареене, забързва хода си, излагайки ни на редица неприятни последици. Какви са те? Коментираме със специалния ни гост в „Подкаст за здраве“.
Коя е проф. Милена Георгиева?
Тя е молекулярен биолог в Лабораторията по молекулярна генетика и епигенетика и дълголетие към Българска академия на науките. Работи в сферата и на генетиката, и на епигенетиката, по които има специализации от института „Кюри“ в Париж и от Университета в Страсбург, Франция.
Специализирала е също „Биология на стареенето“ в Международния научен център по биоинженерство в Триест, Италия. Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика.
Проф. Георгиева е съосновател и председател на Българското дружество по дълголетие.
Възможно ли е да се противопоставим на стареенето?
За първи път в човешката история броят на хората над 60-годишна възраст е по-голям от броя на децата до 5 години. Тази статистика доказва, че населението на планетата застарява.
„Всеки втори човек след 60 години, особено в българската популация, е диагностициран поне с едно хронично заболяване, което е асоциирано със забързаното биологично стареене“, заявява в „Подкаст за здраве“ молекулярният биолог проф. Милена Георгиева.
„Целта на нас, учените, е да продължим здравословната продължителност на живота“, акцентира тя. Проф.
Георгиева обяснява как прогресът на науката прави напълно възможно достигането на значителна възраст в добро здраве и със запазено качество на живота.
Стареенето – естествена част от живота или болест?
„Световната здравна организация през 2021 г. класифицира наистина стареенето като болест“, заявява проф. Георгиева. То се сдобива и със съответен код от медицинската класификация на болестите.
„Тогава още колегите и ние включително започнахме да разсъждаваме върху това правилно ли е един толкова естествен, есенциален процес в продължителността на живота на всяка една биологична единица на планетата Земя, да бъде обозначаван като болест“, споделя молекулярният биолог.
Вследствие на този въпрос започва редефиниране на тази трактовка, като основният акцент, върху който учените се фокусират, е за патологични да се приемат заболяванията, възникнали в резултат на забързаното биологично остаряване.
„Биологичното остаряване – остаряването на нашите клетки, тъкани и органи, не зависи, не е пряко обусловено от нашата хронологична възраст“, пояснява специалистът.
Именно тази разлика между биологично и хронологично остаряване може да доведе до по-ранно проявление на различни социалнозначими заболявания. Към тях спадат различни сърдечносъдови, метаболитни и невродегенеративни увреждания.
Важно е да се отбележи, че дори в един и същ човешки организъм клетките на различните тъкани, органи и системи стареят по различен начин. По думите на експерта, кожата може да послужи като своеобразно огледало, което да ни подскаже какво вътре в нас не е наред.
Според нея стигмите около стареенето трябва да бъдат преодолени, а то следва да се разглежда като нормален биологичен процес, който с помощта на науката може да бъде модериран и контролиран до известна степен.
Идеята не е стареенето да бъде спряно, а менажирано с помощта на различни биологични средства.
Защо стареем по различен начин?
„Ключовият фактор, рисковите поведенчески ежедневни навици, които имаме, са в основата на тези хронични заболявания и забързаното биологично остаряване“, смята проф. Милена Георгиева.
По думите ѝ, всеки избор, който правим, може да повлияе върху начина, по който остаряваме, начина, по който се разболяваме и начина, по който ще се повлияваме от различни медикаментозни или суплементиращи интервенции.
Тя подчертава и изключителната роля на стабилното ментално здраве и качествения сън за поддържането на клетъчното дълголетие.
Цялото интервю с проф. Милена Георгиева пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото
