Кожата е огледало на вътрешния ни свят. Всяка усмивка, всяка сълза, всяка радост, всеки конфликт, всичко това дава своето отражение върху нея.
Емоциите могат да ни състарят, но могат и да ни накарат да изглеждаме по-млади. Красотата преди всичко идва от собственото ни отношение към нас самите и положителната нагласа към такъв естествен процес като стареенето.
Защо това е така и как науката стимулира интегралната грижа за кожата и тялото, коментира в „Подкаст за здраве“ проф. Милена Георгиева.
Коя е проф. д-р Милена Георгиева?
Проф. Милена Георгиева е молекулярен биолог към Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Българска академия на науките.
Има специализации от института „Кюри“ в Париж и от Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е също „Биология на стареенето“ в Международния научен център по биоинженерство в Триест, Италия.
Как можем да забавим стареенето?
„В последните няколко години науката за дълголетието се превърна в много модерен тренд. И хората се уплашиха, че това ще бъде достъпно само за определен кръг от човешката популация“, коментира в проф. Георгиева.
Оказва се, че това далеч не е така и контролът върху стареенето, ако не напълно, то в голяма степен, зависи от нас. „Ако се обърнем към класическите фактори, които забързват биологичния часовник на остаряването, това е изцяло психосоматичното състояние, състоянието на нашата физиология, на нашето ментално здраве“, акцентира специалистът.
Според нея средата, в която живеем, е определяща за поддържането на младостта. Околната среда обхваща различни аспекти от ежедневието ни – начинът, по който се храним, начинът, по който използваме различни хранителни добавки, по който се движим, по който комуникираме с околните.
„Добрата среда в нашите човешки отношения е фактор, който движи този процес към една нормална система на протичане, а не към забързаност“, коментира проф. Георгиева. Именно бързите обороти на живот са рисков фактор за преждевременно стареене на кожата.
Отразява ли кожата вътрешните промени в тялото ни?
„От медицинска гледна точка, едни от последните изследвания в съвременната дерматология и биологията в тази сфера – съвременната биомедицинска дерматология, се доказва, че всяко едно локално място по нашата кожа, което има определен дерматологичен и дерматокозметичен проблем, реално представлява отражение на състояние, което протича вътре в организма“, коментира проф. Милена Георгиева.
Отделните тъкани и органи не са изолирани, а представляват цялостна, свързана екосистема, която е в непрекъсното взаимодействие с различно екзо- и ендогенни фактори.
Този процес много напомня на един непрестанен диалог. „И когато говорим за забързан часовник на биологично остаряване, ние говорим за нарушение именно в този вътрешен биологичен диалог“, споделя специалистът.
Как социалната среда определя отношението към външния вид?
„Има стигма по отношение на възрастните хора, дискриминация до известна степен, която мисля, че социалната среда започна да налага“, казва д-р Георгиева. „Съвсем наскоро ми попадна много хубав анализ на това как различните поколения възприемат процеса на остаряване“, разказва тя.
Изследването представлява разглеждане на концепцията за т.нар. „ефект на стълбицата“, т.е. колкото по-млад е индивидът, толкова по-възрастен се чувства. „И това е защото реално социалната среда, социалните мрежи създават една концепция за това, че ако нямаш определени характеристики на лицето си, не изглеждаш по определен начин, всъщност ти не си млад, не си здрав.“, пояснява проф. Милена Георгиева.
Според нея грижата за тялото и кожата не трябва да е в резултат на сравнението с образи от социалните мрежи, а вследствие на осъзнаването на тялото като цялостна екосистема, към която следва да се отнасяме с уважение и грижа.
Цялото интервю с проф. Милена Георгиева пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.
