Една нова и вълнуваща свобода променя разбирането ни за човешката биология, свободата да влияем върху собствения си генетичен код.
Науката за епигенетиката разкрива как човекът се превръща в режисьор на своята ДНК.
Проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и визионер от Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към БАН, със специализации в Института „Кюри“ в Париж и Университета в Страсбург, споделя как новите открития пренаписват границите на науката и живота.
Зависи ли животът изцяло от гените ни?
„Не сме роби, категорично. Ние сме проекция на нашите гени, но начинът, по който ги поставяме в средата, в която живеем и влияем върху тях с начина си на живот и изборите, които правим, означава, че всъщност ние сме режисьорите на нашата съдба“, обяснява молекулярният биолог проф. Милена Георгиева.
По думите ѝ, гените очертават рамката на същността ни, но сложните характеристики, към които спадат интелектът, височината и дори цветът на косата, се определят от взаимодействието на тези гени с факторите на околната среда.
Какво представлява епигенетиката?
„Това е термин, който буквално се превежда като „надгенетика“, но в никакъв случай не трябва да се приема като нещо, което е свише, което не работи върху нашите гени. Това са всички биохимични промени, които настъпват в нашата ДНК и променят начина, по който работят нашите гени“, обяснява проф. Георгиева
„Установихме, че не броя на гените и структурата на ДНК ни правят уникални, а по-скоро начинът, по който тези гени работят. И това е всъщност епигенетиката,“ допълва още тя. Важно е да знаем, че епигенетиката се унаследява също както гените.
Храната е много мощен епигенетичен фактор.
„Трябва да се насочим към храни, които са географски обусловени за мястото, в което сме заченати, родени, отгледани и живеем“, съветва проф. Георгиева. Ученият препоръчва храната да бъде съчетана с подходяща физическа активност.
Известно е и т.нар. сегментиране на начина, по който индивидът се храни в отделните декади от своя живот. Това е така, тъй като един тийнейджър например има по-различни нужди от една жена в перименопауза или в менопауза.
„Храната е най-мощният епигенетичен фактор, защото тя носи не само основните хранителни вещества и енергия за организма, но и всички тези есенциални биоактивни молекули като флавоноиди, феноли, естествените оцветители, антиоксидантите, витамините от групата B, микроелементи като цинк, желязо, които са кофактори на всички биохимични реакции, които протичат в организма“, отбелязва специалистът.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
