Децата, които получават повече курсове антибиотици, по-често развиват синдром на раздразненото черво като млади хора. Това показва шведско проучване, представено на 19 октомври 2026 г. на конгреса UEG Week 2026 в Барселона, най-големия европейски форум по гастроентерология.
Връзката расте с всеки нов курс лечение. Тя обаче не доказва, че антибиотиците причиняват заболяването. Ето какво откриват учените и какво означава това за родителите.
Какво установява новото проучване?
Изследователите анализират данни за 2853 участници от шведската кохорта BAMSE. Тя проследява деца от раждането им в средата на 90-те години до зряла възраст.
Информацията за антибиотиците идва от националния регистър на отпуснатите лекарства. Учените проследяват рецептите от 9-11-годишна възраст до 23 години. Последната година преди оценката нарочно е изключена. Така се намалява рискът стомашни оплаквания сами да са довели до лечение с антибиотик.
На 24 години 10% от участниците отговарят на диагностичните критерии за синдром на раздразненото черво. Около 79% от тях са жени.
Основните резултати:
- 87,8% от хората с раздразнено черво са приемали антибиотици, срещу 80,2% от останалите;
- приемът на поне един антибиотик се свързва с 1,5 пъти по-висок шанс за заболяването;
- след отчитане на пола и социално-икономическия статус на семейството връзката се запазва.
Има ли значение колко пъти детето е лекувано?
Шансът за раздразнено черво нараства постепенно с броя на рецептите в сравнение с хората без антибиотици:
- 1-2 рецепти, 1,3 пъти по-висок шанс (без статистическа значимост);
- 3-5 рецепти,1,6 пъти;
- 6 и повече рецепти, 1,7 пъти.
„Виждаме постепенно нарастване на вероятността за синдром на раздразненото черво с увеличаване на броя на рецептите“, обяснява водещият автор д-р Джесика Шьолунд от Университета в Гьотеборг пред Medscape. Според нея тази зависимост „прибавя вероятност връзката да е реална“. Изследването обаче е наблюдателно и не може да докаже причинно-следствена връзка
Кои антибиотици показват най-силна връзка?
Две групи антибиотици се открояват. Тетрациклините се свързват с 1,4 пъти по-висок шанс за заболяването. Три или повече курса цефалоспорини са свързани с шест пъти по-висок шанс.
Последната цифра звучи тревожно, но изисква предпазливост. Броят на хората в тази подгрупа е малък. „Доверителният интервал също е доста широк“, признава самата д-р Шьолунд.
Защо антибиотиците могат да засегнат червата?
Изследването не проучва механизма. Учените обаче имат хипотеза, а тя е в чревната микрофлора. Антибиотиците унищожават не само вредните бактерии, но и част от полезните.
„Предишни проучвания показват, че антибиотиците могат да променят чревния микробиом. Тъй като тези промени вероятно играят роля при синдрома на раздразненото черво, това може да е един от пътищата зад връзката“, посочва д-р Шьолунд.
Има и друго възможно обяснение. Самите бактериални стомашно-чревни инфекции са силен рисков фактор за раздразнено черво. „Не знаем дали антибиотиците не са просто белег за прекарана инфекция“, допуска изследователката.
Проф. Клоe Мелшиор, гастроентеролог от Руан, Франция, също отбелязва този риск. Според нея е важно да се знае за какво точно са изписани лекарствата. Иначе т.нар. постинфекциозен синдром на раздразненото черво остава алтернативно обяснение.
Трябва ли родителите да се тревожат?
„Не смятам, че родителите трябва да се тревожат прекомерно при лечението на децата си“, казва д-р Шьолунд. Тя подчертава, че антибиотиците остават важно лечение при бактериални инфекции.
Посланието е друго,че антибиотици трявба да се предписват само когато има показания. „Това е поредният сигнал, че може да има дългосрочни последици“, допълва тя.
На практика това означава:
- антибиотик се дава само по преценка и рецепта на лекар;
- при вирусни инфекции като настинка и грип антибиотиците не помагат;
- предписаният курс се спазва точно, без самолечение с „останали“ таблетки;
- при упорита коремна болка, подуване или промени в изхожданията си струва да се потърси лекар.
Как изглежда ситуацията в България?
По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), цитирани от изследователи от Медицинския университет- Варна, България е единствената страна в ЕС със значимо нарастване на употребата на антибиотици в периода 2013–2022 г.
От април 2024 г. антибиотиците у нас се изписват само с електронна рецепта. Анализ, публикуван в списание Antibiotics, отчита около 10% спад на продажбите в аптеките между 2022 и 2024 г. Употребата на групата, към която спадат цефалоспорините, обаче намалява по-бавно от тази на първите избори за лечение.
Шведското проучване свързва повтарящите се курсове антибиотици в детството с по-чест синдром на раздразненото черво в млада възраст. Резултатите са представени на конгрес и все още не са публикувани в рецензирано научно списание. Те не са повод да се отказва нужно лечение, а напомняне, че всеки антибиотик трябва да има ясна причина.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
