Ниско-FODMAP диетата набира популярност като потенциално решение за хора, които се борят със стомашно-чревни проблеми като IBS (синдром на раздразненото черво) и SIBO (свръхрастеж на бактерии в тънките черва). Този хранителен подход включва ограничаване на ферментиращите въглехидрати, с цел да се облекчат симптоми като подуване и коремна болка, пише онлайн изданието TOI.
Промяната в храненето се оказва по-тиха от всяка друга хранителна мода, тъй като не идва с екзотични продукти или нови етикети, а с това, което се премахва от чинията. Хиляди хора търсят решение на хронични проблеми и се обръщат към този метод. Въпросът е дали елиминационният подход наистина успокоява раздразненото и възпалено черво.
Какво казват експертите?
FODMAP е съкращение от Fermentable Oligosaccharides, Disaccharides, Monosaccharides and Polyols, тоест ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Това са група въглехидрати, които ферментират в храносмилателния тракт.
Казано по-просто, това са видове захари и фибри, които не винаги се разграждат добре в тънките черва, особено при хора с IBS или SIBO. Те преминават частично смлени, извличат вода със себе си и в крайна сметка стигат до дебелото черво, където живеещите там микроби се хранят с тях. Това произвежда газове и киселини, което при хора с чувствителни стомаси води до подуване, крампи и чести посещения в тоалетната.
Според изследвания на Monash University, разработила рамката на ниско-FODMAP диетата, елиминирането на тези въглехидрати облекчава симптомите при около 75% от хората с IBS. Проучванията регистрират значително намаляване на подуването, болките и нередовните изхождания, когато диетата се спазва под наблюдение.
По-задълбочен поглед към FODMAP
Диетата е насочена към четири групи въглехидрати, които не се усвояват пълноценно и предизвикват ферментация в дебелото черво. Това включва следните храни:
- Олигозахариди: Съдържат се в пшеница, чесън, лук и бобови растения. Те играят ролята на пробиотици, които хранят полезните бактерии, но при някои хора предизвикват подуване и болки.
- Дизахариди: Основният представител е лактозата в млякото и млечните продукти, която при хора с непоносимост предизвиква диария и болки.
- Монозахариди: Фруктоза, съдържаща се в някои плодове. В по-големи количества тя надхвърля капацитета на червата да я разграждат.
- Полиоли: Вид захарни алкохоли, присъстващи в ябълки и костилкови плодове, както и в изкуствени подсладители, използвани в дъвки и бонбони без захар. Често водят до диария при хора с чувствителен стомах.
Всеки от тези компоненти може да предизвика различна реакция. Някои хора понасят млечни продукти без проблем, но реагират силно на леща или на филия чеснов хляб. Именно затова диетата не е универсална, тя се изгражда чрез елиминиране и последващо тестване, за да се разбере кои храни са индивидуалните дразнители.
Кой има нужда от нея?
Не всеки има нужда да спазва тази диета. За здравата храносмилателна система ферментиращите въглехидрати са полезни. Храненето на чревните бактерии не е просто естествено, а жизненоважно за имунитета и дългосрочното здраве.
Въпреки това, при хора с чувствителни или възпалени черва нормалният процес на ферментация води до свръхпроизводство на газове и вода. Това от своя страна разтяга чревната стена и активира рецепторите на болка.
Ниско-FODMAP диетата е особено полезна за управление на IBS и SIBO, твърдят учени от Американския колеж по гастроентерология. Тя обикновено се извършва в три фази: елиминация, повторно въвеждане и персонализация. Експертите подчертават, че идеята не е всички храни, попадащи в някоя от FODMAP категориите, да бъдат напълно забранени. Целта е да се идентифицират личните дразнители и да се разшири храненето колкото е възможно, без да се появяват симптоми.
Връзката между IBS, SIBO и ниско-FODMAP диетата
IBS (синдром на раздразненото черво) е функционално стомашно-чревно разстройство, при което червата реагират с подуване, болки, газове и нередовни изхождания, без да има анатомично увреждане. Симптомите често се влошават след прием на храни, богати на FODMAP въглехидрати, които ферментират и предизвикват свръхобразуване на газове.
SIBO (свръхрастеж на бактерии в тънките черва) е състояние, при което бактериите, които нормално живеят в дебелото черво, се заселват в тънкото черво. Там те започват да разграждат въглехидратите преждевременно, което води до подуване, диария или запек. FODMAP храните са особено „лесна храна“ за тези бактерии и засилват симптомите.
При двете състояния ниско-FODMAP диетата действа като контролира ферментацията и намалява количеството газове и течности, които се натрупват в червата. Така симптомите отслабват и качеството на живот се подобрява.
Какво може да се яде?
Ниско-FODMAP не означава липса на разнообразие. Всъщност много обичайни и приятни храни остават част от ежедневния хранителен режим. Някои сигурни варианти са:
- Протеини: яйца, тофу, твърди сирена, чисти меса.
- Плодове: грозде, портокали, киви, неузрели банани.
- Зеленчуци: тиквички, моркови, спанак, чушки.
- Зърнени: ориз, овес, киноа, безглутенови хлябове, направени без високо-FODMAP брашна.
Диетата обаче има своите особености. Например узрелите банани съдържат повече фруктоза и често предизвикват симптоми, докато леко зелените банани обикновено се понасят добре в умерени количества. Авокадото също е позволено, но само в ограничени порции, около една до две супени лъжици на ден.
Ниско-FODMAP диетата не е универсално решение на храносмилателните проблеми, но проучвания показват, че облекчава симптомите при повечето хора с заболявания, като IBS и SIBO. Подходът изисква търпение и постепенно адаптиране на диетата спрямо индивидуалните дразнители на организма.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
