В последните години ставаме свидетели на все по-резки и чести промени във времето, от слънчево и топло до мрачно, студено и снежно само за няколко дни. Тази нестабилност в метеорологичните условия има осезаемо и многопластово въздействие върху здравето ни.
Времето буквално „ни влияе“ – ставаме по-уморени, усещаме тежест в тялото, боли ни глава или пък ни липсва настроение без видима причина.
Болката в ставите преди буря, главоболието преди дъжд или рязката смяна на настроение в мрачни и влажни дни не са просто митове или внушение. Всички тези реакции имат научно обяснение, а връзката между метеорологичните условия и състоянието на организма се изучава от биометеорологията, наука на границата между метеорологията и медицината. Тази дисциплина разглежда влиянието на атмосферните фактори като температура, влажност, налягане и вятър върху физиологичните и психологични процеси в човешкото тяло, обяснява Мedicine Net.
Ниското атмосферно налягане например може да предизвика главоболие и мигрена, а студът и влагата, да изострят болки в ставите и артрита. Замърсеният въздух в горещи дни създава затруднения за хората с белодробни заболявания. Внезапните промени във времето влияят и на кръвното налягане, нивата на кръвна захар, както и на менталното ни благосъстояние.
Какво представлява барометричното налягане и защо е важно?
Барометричното налягане е силата, която атмосферата упражнява върху всичко на земната повърхност. То се измерва с барометър и играе ключова роля при определянето на времето, a високото налягане е свързано със слънчево време, докато ниското води до облаци, валежи и бури. Тези колебания в налягането могат да окажат директно влияние върху нашето тяло.
Според д-р Дженифър Ванос, доцент в катедрата по геонауки в Тексаския технически университет, атмосферното налягане може да повлияе на кръвното налягане, синусите, ставите и дори на начина, по който мозъкът обработва болката.
Болки в ставите и артрит
Много хора, особено възрастни, усещат болка в коленете или гърба преди промяна във времето. Спадането на барометричното налягане кара тъканите около ставите да се разширяват, увеличавайки напрежението и болката, особено при артрит. По-ниските температури правят ставната течност по-гъста, което засилва сковаността.
Главоболие, мигрена и синусови проблеми
Барометричното налягане влияе и на въздушните кухини в черепа - синусите. При спад в налягането, разликата между външния въздух и въздуха в синусите води до болка, напрежение и дори мигренозни пристъпи. Някои хора изпитват сълзене на очите, гадене и чувствителност към светлина.
Изследванията сочат, че промяната в барометричното налягане може да отключи мигрена, особено ако човек вече има предразположеност. За намаляване на риска, експертите препоръчват поддържане на добра хидратация, избягване на отключващи храни, като червено вино и храни с нитрати, и сън в тъмна, тиха стая при първи симптоми.
Влияние върху кръвното налягане и сърдечно-съдовата система
Когато времето застудее, кръвоносните съдове се свиват, повишавайки кръвното налягане. Според проучване, публикувано в BMJ, спад от само 1 градус по Целзий може да се свърже с около 200 допълнителни инфаркта. При студено време се увеличава вискозитетът на кръвта, което повишава риска от съсиреци и сърдечен удар.
Настинки, грип и имунитет
Макар вирусите да не се появяват директно от времето, резките температурни промени отслабват имунната система. Организмът има нужда от време за адаптация, а при преходи от 20+ градуса за ден-два, много хора се разболяват. Студеният въздух изсушава носната лигавица, намалявайки защитните бариери срещу вирусите.
Дихателни заболявания
Хората с хронични белодробни заболявания като астма или ХОББ са особено чувствителни към промените във времето. Горещото и влажно време, съчетано със замърсен въздух, затруднява дишането. При преход от топло към студено се увеличават пристъпите на задух.
Кръвна захар и диабет
Доказано е, че по време на студени фронтове, когато налягането пада, кръвта се сгъстява. Това затруднява контрола на кръвната захар при диабетици. Необходим е по-строг мониторинг на глюкозата в такива периоди и адаптиране на медикаментите при нужда.
Влияние върху менталното здраве
Мрачното време, липсата на слънце и честите атмосферни колебания се свързват с промени в настроението. Д-р Грейди Диксън, специалист по връзката между времето и емоционалното здраве, отбелязва, че самоубийствата зачестяват в края на пролетта и началото на лятото, докато зимната депресия е свързана с облачно и студено време.
Сезонното афективно разстройство (САР) засяга особено хора със Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност, като е по-слабо изразено в региони с по-висока слънчева осветеност. Светлинната терапия и физическата активност могат да бъдат ефективни в борбата със САР.
Как да се адаптираме?
- Следете прогнозата – особено ако имате хронично заболяване.
- Поддържайте хидратация – сухият въздух, както студен, така и горещ, дехидратира организма.
- Носете подходящо облекло – на пластове, за да избегнете преохлаждане или прегряване.
- Избягвайте резки преходи между топло и студено – ако е възможно, влизайте постепенно в отоплени помещения през студените месеци.
- Управлявайте стреса – чрез техники като медитация, йога или дихателни упражнения.
- Консултирайте се с лекар – ако забележите влошаване на здравословното си състояние при промяна на времето.
Природата и човешкото тяло са тясно свързани. Въпреки че не можем да контролираме времето, можем да управляваме начина, по който реагираме на него. Разбирането на връзката между климатичните условия и здравето ни позволява да бъдем по-подготвени, да намалим рисковете и да водим по-балансиран и здравословен живот – независимо от капризите на времето.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
