Мащабно унгарско проучване показва, че спадът на температурите е сред най-важните метеорологични рискови фактори за сърдечен арест извън болница. При всеки градус по-студено дневният брой случаи расте средно с 1,4%.
Откритието идва точно когато есента започва да сваля температурите. Учените смятат, че данните от метеорологичната прогноза могат да сигнализират за рисковите дни до три дни предварително. Това дава време за подготовка както на пациентите, така и на спешните служби.
Какво установява проучването за сърдечния арест и студа?
Изследването е публикувано в научното списание Public Health. Зад него стоят учени от Университета „Земелвайс“, Будапещенския технически и икономически университет и Националната служба за спешна помощ на Унгария.
Екипът анализира над 114 000 случая на извънболничен сърдечен арест в цялата страна. Те обхващат периода от ноември 2018 г. до декември 2023 г. Учените ги съпоставят с ежедневни метеорологични показатели:
- температура на въздуха;
- скорост на вятъра;
- атмосферно налягане;
- влажност;
- качество на въздуха.
Разликата между сезоните е ясно изразена. През зимата се регистрират с почти 18% повече случаи на спиране на сърцето, отколкото през лятото.
Опасни ли са само внезапните застудявания?
Според авторите рискът нараства не само при рязъко застудяване, но и при по-ниските температури като цяло. Бързите промени обаче имат особено значение.
Дневен спад на температурата с повече от 5 °C може да служи като предупредителен сигнал в бъдеща система за ранно предупреждение. Подобни резки колебания не са рядкост и у нас през преходните сезони.
Защо ефектът идва със закъснение?
Един от ключовите изводи е, че въздействието на времето не се проявява веднага. Увеличението на случаите може да се отчете до три дни след промяната в метеорологичните условия.
„Моделът може да предвиди един до три дни предварително кога броят на извънболничните сърдечни арести вероятно ще надхвърли средното ниво“, обяснява първият автор д-р Адам Пал-Якаб от Центъра по сърце и съдове към Университета „Земелвайс“.
Важно е да се подчертае, че анализът установява връзка между времето и броя на случаите. Той не доказва пряка причинно-следствена зависимост при отделния човек.
Защо е важно да прогнозираме сърдечния арест?
Извънболничният сърдечен арест е сред водещите причини за смърт в развитите страни. В Европа се регистрират между 67 и 170 случая на 100 000 души годишно. Преживяемостта остава под 10%.
Именно затова всеки фактор, който подсказва предстоящ ръст на случаите, има стойност. „Метеорологичните модели могат да се използват, за да се предвиди кога е вероятно броят на случаите да бъде по-висок от обичайния“, посочва проф. Ендре Зима, ръководител на изследването.
Според учените подобни прогнози в бъдеще могат да помогнат на:
- хората със сърдечно-съдови заболявания и техните близки да се подготвят за периоди с по-висок риск;
- спешните екипи да планират ресурсите си при очаквано натоварване;
- болниците да се справят по-добре с увеличения поток пациенти;
- обществото да осъзнае значението на бързата помощ и реанимацията.
Какво може да направи всеки от нас при застудяване?
Проучването не дава индивидуални медицински препоръки. Изводите му обаче насочват към няколко стъпки, особено за хората с хронични сърдечни заболявания:
- следете прогнозата за резки спадове на температурата;
- обсъдете с личния си лекар или кардиолог как да се подготвите за студените месеци;
- при внезапен колапс на човек до вас незабавно се обадете на 112;
- научете основите на сърдечно-белодробната реанимация, защото бързата помощ увеличава шансовете за оцеляване.
Застудяването е свързано с по-чести случаи на сърдечен арест извън болница, а ефектът може да се прояви до три дни по-късно. Хората със сърдечно-съдови заболявания имат полза да следят прогнозата и да обсъдят рисковете с лекаря си. Умението да се реагира бързо остава ключово за шансовете за оцеляване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
