Забелязвали ли сте, че когато не се наспите се чувствате замаяни и с трудности да си спомните дори най-обикновените неща?
Оказва се, че това не е случайност, а резултат от сложен биологичен процес, който учените едва сега започват напълно да разбират.
Ново проучване на биолози от Университета на Мичиган хвърля светлина върху една от най-големите загадки на неврологията, защо спим в цикли, които преминават от не-REM към REM сън и обратно през нощта.
Д-р Сара Атон и Михал Зоховски, водещи автори на изследването публикувано в списанието PLOS Computational Biology, са откриват, че тези два типа сън имат коренно различни, но взаимно допълващи се функции за нашата памет, пише Popular Mechanics.
Двата стълба на паметта
Не-REM сънят действа като архив, той укрепва и затвърждава новоформираните спомени, превръщайки ги от временни в дълготрайни.
По време на тази фаза всичко в организма се забавя, като сърдечната честота, дишането, температурата, движението на очите. Това състояние на „изключване“ всъщност е активен процес на консолидиране на паметта.
REM сънят, от своя страна, играе ролята на „редактор“. Той организира спомените, запазва ясните детайли и най-важното, предотвратява припокриването между несвързани спомени, което може да доведе до объркване.
Химията на спомените
Ключът към този процес се крие в невротрансмитера ацетилхолин. По време на не-REM сън неговите нива драстично падат, което позволява на специалните „енграмни неврони“, които кодират и съхраняват спомени, да работят с пълна сила за укрепване на новата информация.
Когато мозъкът преминава в REM фаза, нивата на ацетилхолин отново се повишават, което потиска тази активност и започва процесът на „почистване“ и организиране на спомените.
„NREM стимулира разширяването на следите от паметта, а последващото REM поддържа оптимално разделяне на следите, когато се консолидират множество спомени“, обясняват изследователите.
Експериментални доказателства
За да проверят своята теория, учените провеждат експерименти с мишки, които са подложени на стрес докато са будни. Чрез наблюдение на мозъчната им активност по време на сън, екипът установява значително увеличение в функциите, отговорни за усилване на спомените, за разлика от контролната група.
Компютърни модели потвърждават резултатите от експериментите с животни и дали представат химичните промени, които настъпват по време на различните фази на съня.
Защо редът има значение
Особено важно откритие е, че този цикъл винаги трябва да започва с не-REM сън. Ако последователността се обърне, спомените биха били изтрити вместо укрепени.
„Наблюдаваното намаляване на припокриването между представите по време на REM може да е важно и за предотвратяване на катастрофално забравяне, т.е. заменяне на стари спомени с нови“, отбелязват учените.
Практически съвети за по-добра памет
Това откритие подчертава критичната важност на качествения сън за когнитивните функции. Ето няколко препоръки:
- Спазвайте редовен режим на сън: лягайте и ставайте по едно и също време
- Осигурете си 6-9 часа сън: това позволява на мозъка да преминава през всички необходими цикли
- Избягвайте прекъсвания: качественият сън изисква непрекъснати цикли.
- Създайте подходяща среда: тъмна, тиха и прохладна стая способства на по-добрия сън.
Бъдещето на изследванията
Макар че все още не е възможно да се наблюдава активността на всеки отделен неврон в човешкия мозък, това изследване прави важна стъпка към разбирането на сложните механизми на паметта и съня.
Резултатите могат да имат значение за разработването на нови терапии за нарушения на паметта и сънните разстройства, както и за оптимизиране на процесите на обучение.
Ако искате да запомните неща по-добре, не забравяйте, че качественият сън не е лукс, а биологична необходимост. Мозъкът ви работи усилено цяла нощ, за да ви осигури ясна памет и остър ум за следващия ден.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
