Чували сте израза „нося емоционален багаж“, усещането, че миналото тежи върху раменете ви като невидим товар. Но зад тази метафора стои реален физиологичен процес.
Освобождаването на емоционален багаж не е просто мисловно упражнение, то засяга начина, по който тялото и мозъкът обработват стреса, паметта и травмата.
Експерти обясняват какво всъщност се случва с натрупаните емоции и травми, защо тялото реагира физически на психологическа болка и кои практики са подкрепени от изследвания за реално емоционално освобождаване.
Какво означава да имаш „заключени“ емоции
Мнозина са преживявали неочакван изблик на емоции по време на йога, масаж или терапевтична сесия, сълзи, които сякаш идват от нищото, когато се докосне определена точка от тялото. Това често се тълкува като доказателство, че травмата се „съхранява“ физически в тъканите.
Реалността е по-нюансирана. Марк Олсън, PhD, LMT, директор на Pacific Center for Awareness & Bodywork, обяснява, че емоциите постоянно се генерират, съзнателно или подсъзнателно, в отговор на реактивирани спомени или неудовлетворени цели. Докосването до определена зона на тялото често просто задейства модел, свързан с конкретно преживяване.
Съществува и алтернативна теория, на д-р Брадли Нелсън, според която „заключените“ емоционални вибрации карат околните тъкани да резонират на същата честота, създавайки енергийна блокада. Тази идея обаче остава теоретична и не е потвърдена от строги научни доказателства, важно е да се подхожда към нея с критично мислене, а не като установен факт.
Блокирана енергия в тялото: Мит или реалност?
Важно е да се направи разграничение, докато физическите симптоми на емоционален стрес са добре документирани, идеята за буквално „заключена енергия“ остава спорна в научната общност. Според изследователи, обработката на емоциите се случва в лимбичната система на мозъка, а не буквално в мускулите или органите.
Връзката между ума и тялото: Как се „заключват“ емоциите
Връзката между ума и тялото е добре установен научен принцип, психичното и физическото здраве са тясно преплетени. Класически пример е страхът, когато сте изплашени, тялото активира реакцията „бий се, бягай или замръзни“ чрез физиологични промени.
Според модела на Нелсън, при преживяване на емоция се случват три стъпки:
- Генерира се емоционална реакция
- Усещаме емоцията заедно със свързаните мисли и телесни усещания
- Преработваме и „отпускаме“ емоцията
Когато втората или третата стъпка бъде прекъсната, например защото ситуацията изисква да потиснем реакцията си, енергията на емоцията остава непреработена. Резултатът може да бъде мускулно напрежение, болка или други оплаквания.
„Фразата „заключени емоции“ обикновено означава, че истинското Аз иска да изрази нещо, което фалшивото Аз не позволява да излезе наяве", обяснява Олсън.
Истинското Аз е частта от нас, родена отворена, любопитна и доверчива, докато фалшивото Аз е набор от адаптивни стратегии за справяне с болка и загуба.
Непреработената емоционална енергия може да се прояви като:
- негодувание и раздразнителност
- лошо вземане на решения
- самосаботаж
- прекомерни реакции
- повишен стрес и тревожност
- депресия
- хронична умора
Натрупани емоции и травма, какво се случва в мозъка
Невъзможно е да се говори за заключени емоции, без да се засегне темата за травмата. Според мащабно проучване с близо 69 000 участници от 6 континента, над 70% от хората съобщават за преживян травматичен опит, а 30.5% за четири или повече такива събития.
Травмата може да произтича от:
- раздяла или развод
- голяма житейска промяна
- сериозно заболяване
- загуба на близък човек
- изневяра
- загуба на работа
- преживяно насилие или дискриминация
Травмата засяга когнитивните процеси, особено паметта. „При изключително стряскащо преживяване като травма, мозъкът кодира травматичните спомени като образи или телесни усещания", обяснява психотерапевтът Кели Винсент, PsyD.
Когато бъдат „задействани“, тези фрагменти могат да предизвикат дисоциация, психологическо разединяване от реалността, или флашбек.
Как стресът влияе на тялото
При хора с посттравматично стресово разстройство (ПТСР) изследвания показват по-малък обем на хипокампуса, центърът на мозъка, отговорен за паметта и емоциите.
Продължителният стрес води до отделяне на кортизол, хормонът на реакцията „бий се или бягай", а хроничното му покачване уврежда хипокампуса, оставяйки тялото в състояние на постоянна бдителност дори когато опасността отдавна е отминала.
Физически симптоми на травматичен стрес,къде „усещаме“ емоциите
Забелязвали ли сте стягане в гърдите при тревожност, или облекчение след разтягане на бедрата след емоционално тежък ден? Финландски екип от биомедицински инженери картографира телесните реакции при около 700 участници, като ги моли да оцветят зоните, в които усещат засилване или отслабване на усещанията при различни емоционални стимули.
Резултатите показват, че гняв, страх и тревожност са свързани с повишена активност в гърдите и горната част на тялото, оттук вероятно произлизат изразите като „нося тежестта на света на раменете си“. Тези емоции активират симпатиковата нервна система, което обяснява ускореното сърцебиене или стягането на мускулите при нервност.
Проследяващо изследване на същия екип открива, че интензитетът на едно усещане пряко корелира с интензитета на физическите и психичните реакции, разделяйки чувствата в пет категории:
негативни, позитивни, когнитивни, хомеостатични и свързани с физическо неразположение.
Потиснати емоции и напрежение в позата на тялото
Олсън посочва, че позата на тялото също отразява непреработени емоции: „Главата ви заема различно положение, когато сте уверени, спрямо когато сте объркани. Гръбнакът ви приема различна форма, когато сте победени или тържествуващи.“
Мускулното напрежение може несъзнателно да поддържа пози, които предпазват човека от осъзнаване на неприятни чувства.
Как да освободим емоциите от тялото
Изследване от 2019 г. установява връзка между потиснатите емоции и понижена функция на имунната система. Ето подходи, подкрепени от експерти, за работа с натрупано напрежение.
Разпознаване и назоваване на чувства
Първата стъпка е свързването с и разбирането на собствените емоции. Проучване, публикувано в списание Psychological Science, показва, че назоваването на емоция може да намали нейния интензитет. Работата с психолог или психотерапевт може да бъде особено полезна за хора, които трудно идентифицират какво чувстват.
Работа с минала травма
Според Олсън, преработването на детска травма изисква първо да си позволим да усетим тъгата, че може никога да не получим това, което сме заслужавали навремето. След това можем да разпознаем адаптивната стратегия, която сме развили в резултат, например стремеж към независимост, който с годините е прераснал в изолация.
Преодоляването на детски травми може да включва признаване на модели като самообвинение, оттегляне от социален живот или прехвърляне на вина върху другите.
Работа със сянката (shadow work)
Тази практика изследва скритите части от нас, които потискаме заради срам или чувство за неадекватност, често части, които сме научени да крием още от детството, например когато са ни казвали „спри да плачеш“ или „успокой се“. Препоръчително е да се прави с подкрепата на терапевт.
Съзнателно движение и разтягане
Соматичното преживяване (SE) е подход, насочен към освобождаване на непреработено напрежение чрез тялото.
„Когато се движим съзнателно, можем да създадем усещане за сигурност в тялото си, особено хора, които носят натрупана травма“, обяснява Винсент.
Примери за съзнателно движение:
- танц
- разтягане
- йога
- разтърсване на тялото
- бойни изкуства
- цигун и тай чи
- медитативно ходене
- дълбоко коремно дишане
Практики за успокояване на ума
Практикуването на неподвижност активира т.нар. „мрежа по подразбиране“ на мозъка, състояние, свързано с самогенерирано мислене като мечтание. Изследвания сочат, че временното изключване от външни стимули помага на хората да се свържат по-добре с вътрешните си мисли и емоции.
Полезни практики включват:
- медитация
- дихателни упражнения
- престой сред природата
- слушане на успокояваща музика
- повтаряне на афирмации
- прогресивна мускулна релаксация
Когато една емоция не бъде напълно преработена, тя може да остане „заседнала“ в системата ни, водейки до мускулно напрежение, тревожност или дори физическо неразположение. Макар идеята за буквално „заключена енергия“ в тялото да остава научно недоказана, връзката между ума и тялото е реален и добре изследван феномен, обработката на емоциите се случва в лимбичната система на мозъка, а тялото често отразява това, което умът не е успял да преработи.
Чрез практики като назоваване на емоциите, работа с минала травма, съзнателно движение и моменти на тишина, е възможно постепенно да освободим натрупаното напрежение. При по-дълбоки или устойчиви затруднения, консултацията с психолог или психотерапевт остава най-сигурният път към истинско възстановяване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Изследване на дисоциацията и мозъчните механизми при травма (Frontiers in Integrative Neuroscience).
- Проучване за ефекта на назоваването на емоциите върху техния интензитет (Psychological Science).
- Изследване върху соматичното преживяване (SE) и травмата (Open Access Pub).
- Проучване за интензитета на усещанията и категоризацията на емоциите (PNAS). https://www.pnas.org/content/115/37/9198
- Изследване на ефектите от продължителен стрес върху хипокампуса (Journal of Behavioral Neuroscience Research).
- Изследване на връзката между потиснати емоции и имунна функция (Neuropsychopharmacology, Nature).
