Хроничната болка се определя като болка, която продължава повече от три месеца или надхвърля обичайния период за възстановяване след травма или заболяване.
Тя може да бъде постоянна или повтаряща се и често възниква като съпътстващ симптом на хронични състояния като артрит, фибромиалгия или онкологични заболявания. Според клиничната практика, хроничната болка не е просто симптом, а самостоятелно медицинско състояние, което изисква систематичен подход към диагностика и лечение.
Засегнатите често изпитват значително влошено качество на живот, трудности в изпълнението на ежедневни дейности и повишен риск от съпътстващи психични разстройства като тревожност и депресия.
Съвременната медицина разглежда хроничната болка като мултифакторно състояние, при което взаимодействието между физиологични, неврологични и психо-емоционални фактори играе ключова роля в поддържането ѝ.
Причините за хроничната болка не винаги са очевидни
Хроничната болка може да започне след нараняване или заболяване, но понякога остава дори след пълното излекуване. Може да се дължи на артрит, рак или други постоянни заболявания. В някои случаи обаче няма ясно обяснение, болката просто е там.
„Да речем, че си сецнете кръста, в следствие на което се появява остра болка. Но една година по-късно, в повечето случаи, гърбът е излекуван“, обяснява д-р Йони Ашар, съдиректор на програмата за наука за болката в Университета на Колорадо, в подкаста Here & Now.
„Ако болката продължава, вероятно вече не гърбът е основният двигател. Това, което разбираме е, че мозъкът може да запомни болката и тя остава в него, дори след като тялото се е възстановило,“ обяснява д-р Ашар
Ужасната триада: болка, безсъние, депресия
Когато болката се задържи, тя започва да руши повече от тялото, тя променя психиката. Човек спира да се движи, започва да избягва социалните си контакти, трудно заспива, губи апетит. Настъпват депресия и раздразнителност. Това е т.нар. „ужасна триада“ - болка, безсъние и тъга. И тя е особено трудна не само за самия пациент, но и за близките му.
„Да изпитваш постоянна болка е ужасно и може да доведе до депресия и тревожност“, казва д-р Ашар. „Това създава напрежение в мускулите, възпаления, и оттам още болка. Всичко се връща обратно като омагьосан кръг“, допълва още той.
Как се диагностицира хроничната болка?
Според д-р Ашар има няколко индикатора, че болката се е превърнала в хронична и че в нейния произход вероятно е замесен мозъкът:
- Болката остава въпреки излекуваното нараняване.
- Разпространява се на различни места в тялото.
- Променя се по интензитет през различни дни.
- Няма видима причина или физиологично обяснение.
Тези признаци често са подценявани или погрешно интерпретирани като „въображаема болка“, което допълнително утежнява състоянието на пациентите.
Лечение на хронична болка
Истината е, че не съществува универсално лекарство срещу хроничната болка. Най-успешните лечения използват мултидисциплинарен подход. Това включва екипи от невролози, ортопеди, анестезиолози, онколози, психолози, социални работници и физиотерапевти, които работят заедно, за да създадат индивидуализиран план за лечение.
Лечението обикновено е амбулаторно и включва физическа рехабилитация, психотерапия, медикаментозна терапия, поведенчески техники и обучение за управление на болката.
Мозъкът като източник на болката, но и като решение
Някои от най-обещаващите подходи за лечение се основават на идеята, че мозъкът може да бъде „препрограмиран“. Това не означава, че болката е „измислена“, а че сигналите в нервната система са се нарушили и създават фалшиви аларми.
„Болката е алармена система, която ни уведомява, че нещо в тялото не е наред, но понякога проводниците на алармата се сенсибилизират“, обяснява д-р Ашар. „Така че тя се включва отново и отново, дори когато няма опасност. Но само това разбиране, че тялото може да е здраво и безопасно в инструмент за възстановяване.“
Един от основните методи за тази „препрограмация“ е експозицията – постепенен, контролиран опит за връщане към физическа активност и движения, които човек избягва от страх.
„Да започнем отново да правим нещата, които ни е било страх да правим – това е ключът. Например плуване, разходки, тенис. Това не само укрепва тялото, но и показва на мозъка, че тялото е в безопасност“, добавя той.
Емоциите като усилвател
Менталното здраве има директна връзка с хроничната болка. Депресията, тревожността и травмите могат да направят нервната система свръхчувствителна и да усилят болковите сигнали.
„Когато се чувстваме несигурни, заради депресия или тревожност, това повишава чувствителността на цялата болкова система и усилва сигнала“, казва д-р Ашар. Затова лечението трябва да включва и терапия на емоционално ниво, а не само физическо.
Най-болезнената истина за хроничната болка е, че много пациенти не получават адекватна помощ. Някои са обвинявани, че преувеличават. Други се оказват в омагьосан кръг от неуспешни операции или зависимости от болкоуспокояващи.
А реалността е проста: болката е реална, дори когато не се вижда. И тя заслужава сериозно отношение.
Съвременната наука започва да разбира хроничната болка по-добре, като сложно взаимодействие между тяло и мозък. Това отваря врати за нови терапии, нови подходи и повече състрадание към пациентите.
Най-важното послание, което отправя д-р Йони Ашар, е: „Никой не си измисля болката. Но само осъзнаването, че тялото може да е в безопасност, че болката не винаги значи увреждане, това е началото на промяната.“
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
