Здравната система еволюира, но в основата ѝ все още стои едно отдавна установено разделение: между „психични“ и „физически“ заболявания.
Разделянето на ума и тялото е заложено в съвременната култура и медицинска практика, което оказва сериозно влияние върху начина, по който се диагностицират и лекуват различни състояния, пише The Guardian.
Въпреки това, нови изследвания започват да подлагат на съмнение този подход, разкривайки как умът и тялото са неразривно свързани, и показвайки как този дуализъм на практика ограничава ефективността на лечението за милиони хора по света, твърдят експерти, като Камила Норд, изследовател в Лабораторията по неврология на психичното здраве в Университета в Кеймбридж и Монти Лаймън, автор на книгата „Имунният разум“.
Традиционното разделение: Ум и Тяло
Векове наред западната култура е прокарва ясна граница между ума и тялото. Болестите са били категоризирани или като „физически“, или като „психически“, което на практика означава, че лечението и подходът към здравето се различават в зависимост от това какъв тип болест се счита, че пациентът има.
„Няма отделна категория болест, която да е ограничена до ума и да не включва биологични промени“, казва Камила Норд. Това разкритие има дълбоки последици за всички аспекти на медицината.
Пренебрегването на взаимовръзката между психическите и физическите фактори може да доведе до „предотвратими и облекчими вреди“ за пациентите, убеден е Монти Лаймън. Разделението между психични и физическите болести е довело до ситуации, в които медицинските услуги за различните типове болести не само са отделени, но и често са с различен бюджет и ресурси.
Функционалните разстройства и ролята на мозъка
Мозъкът играе значителна роля в много състояния, които традиционно се считат за „чисто физически“, обяснява Камила Норд от Университета в Кеймбридж. Тя дава пример с функционалното неврологично разстройство (ФНР) - състояние, при което пациентите изпитват сериозни симптоми като припадъци, парализа или болка, без да има ясно структурно увреждане, което да обяснява тези симптоми.
Мозъкът може да „прогнозира“ болката, базирайки се на предишен опит. Когато определена травма или състояние доведе до болка, мозъкът свиква с тази болка и може да продължи да я възприема, дори когато първоначалният източник на болка вече не е наличен. Това явление е известно като невропластичност и е ключово за разбирането на много хронични заболявания.
Това откритие подчертава как мозъкът играе активна роля в усилването или облекчаването на физическите симптоми. То също така поставя въпроса: ако мозъкът може да променя възприятието за болка, какво още може да се постигне чрез холистичен подход към лечението?
Възпаленията и ролята им в менталното здраве
Една от поразителните връзки между физическото и менталното здраве е ролята на възпалението.
Възпалителните процеси в тялото могат да предизвикат депресивни симптоми, като например умора, липса на интерес към социални дейности и намалена концентрация, обяснява авторът на книгата „Имунният разум“, Монтгомъри Лаймън,
Той провежда експерименти, в които инжектира бактериални токсини, които предизвикват инфекции в тялото. Резултатът е не само физически симптоми, но и психични промени, които приличат на депресия. Това подчертава, че инфекцията не прави разлика между „физическа“ и „психична“ заплаха, а реагира на всякакъв вид стрес, включително емоционален и психологически.
Тези открития имат потенциални последици за лечението на депресия и други психични разстройства, като предлагат нови пътища за терапия, които не се ограничават само до медикаментозно лечение или психотерапия.
Значението на холистичния подход в медицината
Един от основните проблеми на съвременната медицина е склонността да се третира пациентът като сбор от отделни части, вместо като цяло. Това се вижда особено ясно при хора с функционални разстройства, където симптомите често се смятат за „необясними“ и съответно се игнорират или минимизират. Камила Норд и други изследователи настояват за холистичен подход, който разглежда както физическите, така и психичните аспекти на болестта.
Какво може да се направи, за да се преодолее това разделение и да се подобри здравето на пациентите? Един от най-обещаващите подходи е фокусът върху интероцепцията – способността на мозъка да „слуша“ сигналите от тялото.
Изследвания показват, че хора с тревожност и депресия могат да се обучат да разпознават и интерпретират по-добре сигналите от тялото си, което води до значително намаляване на симптомите.
Терапии като когнитивно-поведенческата (CBT), която традиционно се използва за лечение на психични разстройства, също са ефективни за състояния като синдром на раздразненото дебело черво. Тези лечения доказват, че интегрирането на психични и физически методи може да доведе до по-добри резултати (Норд).
Новата вълна от изследвания в областта на взаимовръзката между ума и тялото поставя под въпрос традиционните медицински парадигми. Холистичният подход към здравето предлага не само по-добро разбиране на болестите, но и по-ефективни методи за лечение. Както казва Норд, „физическите симптоми идват не само от тялото, а холистичният подход може да предложи нови пътища за лечение“.
Еволюцията в тази област изисква преодоляване на старите модели на мислене и интегриране на нови открития за това как функционира човешкото тяло и ум. В крайна сметка, това ще означава по-добра грижа за пациентите и възможност за по ефективно справяне със сложни заболявания, които в момента остават недостатъчно лекувани.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
