Ново изследване на екип от Университета на Тексас в Остин и Университета на Масачузетс в Бостън, публикувано в списание Social Science & Medicine сочи, че редовното отделяне на време за извършване на добри дела, било то чрез организиран доброволчески труд или в по-неформална форма, може значително да забави когнитивния спад при хора на средна и напреднала възраст.
Анализът на данни от над 30 000 души за период от две десетилетия показва, че скоростта на когнитивно влошаване, свързана със стареенето, намалява с 15–20% при хора, които отделят около 2–4 часа седмично за да помагат на други, като съседи, роднини, приятели или чрез доброволчески инициативи, пише онлайн изданието News Medical.
Как помагането влияе на мозъка
„Ежедневните прояви на подкрепа, независимо дали са организирани или лични, могат да имат траен ефект върху когнитивните способности,“ казва водещият автор на изследването Сае Хуанг Хан, доцент по човешко развитие и семейни науки в UT.
Ползите от подобна ангажираност не се изчерпват с краткосрочни ефекти, а се натрупват във времето. Те се проявяват както при формално доброволчество, така и при неформална помощ, като дори умерено участие от няколко часа седмично е свързано с устойчиви положителни резултати.
Тези изводи се подкрепят и от обширен анализ на 17 научни изследвания, публикуван в ScienceDirect, според който доброволческия труд при възрастните е свързано с по-добри резултати в ключови когнитивни области, включително епизодична памет (способността да си припомняме лични събития и преживявания) и изпълнителни функции (умения за планиране, вземане на решения, концентрация и когнитивна гъвкавост).
Обяснението на този ефект се крие в така наречения тристепенен модел:
Стимулира когнитивна активност: Мозъкът се ангажира с нова информация, решаване на задачи и адаптиране към различни ситуации, което подпомага формирането на нови невронни връзки и забавя дегенеративните процеси.
Укрепва социалните контакти: Взаимодействието с други хора активира области на мозъка, свързани с емоционалната регулация и езиковите умения, а социалната свързаност е известен защитен фактор срещу деменция.
Насърчава физическа активност: Дори умереното движение, свързано с помощта (ходене, пазаруване, подреждане, грижа за други), подобрява кръвообращението и снабдяването на мозъка с кислород и хранителни вещества.
Взаимодействието на тези три фактора води до подобряване на мозъчното здраве (структурни промени като поддържане на обема на сивото вещество и здравината на невронните връзки) и психичното благополучие (по-добро настроение, намалена тревожност, по-високо самочувствие). Така в дългосрочен план се запазват и дори укрепват когнитивните способности.
Защо това откритие е важно?
Проучването е сред първите, които разглеждат едновременно ефекта на формалното доброволчество и на по-неформални форми на помощ, като придружаване на някого до лекаря му, грижа за децата на приятел или поддръжката на кварталната градинка.
Макар че около една трета от участниците се включват във формални доброволчески дейности, над половината редовно оказват помощ и вкъщи.Данните показват, че и двата типа подкрепа носят сходни когнитивни ползи.
От друга страна, пълното прекратяване на подобна активност обикновено води до отслабване на когнитивната функция, а липсата на такива дейности е обвързана с по-лоши резултати при тестове за памет и еластичност на мозъка.
Експертите използват данни от националното проучване Health and Retirement Study, което следи хора над 51-годишна възраст от 1998 г. насам. Те анализират фактори като богатство, образование, физическо и ментално здраве, за да изолират ефекта върху мозъка само от добрите дела.
Авторите подчертават, че резултатите подкрепят нуждата от програми, които насърчават ангажираността на възрастните хора, особено в контекста на застаряващо население и растящи нива на изолация и деменция.
Същият изследователски екип наскоро доказва, че доброволчеството смекчава влиянието на хроничния стрес върху системното възпаление, биологичен механизъм, свързан с развитието на деменция. Заедно двата типа труд подсказват, че помощта към другите укрепва мозъчното здраве както чрез социални връзки, така и чрез намаляване на физиологичните щети от стреса.
„Мнозина възрастни със здравословни затруднения продължават да допринасят значимо за общността, а именно те могат да извлекат най-големи ползи от подобни възможности“, заключава д-р Хан.
Редовната помощ към другите, дори само няколко часа седмично, може осезаемо да забави когнитивния спад и да поддържа мозъка по-дълго активен. Това я превръща в ценна стратегия за добро умствено здраве в зряла и напреднала възраст.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
