Да получиш дар – бонус към заплатата, нов компютър или бижу, направено от детето само за теб, е страхотно усещане. Единственото по-хубаво от това чувство обаче е да дадеш. Оказва се, че това не само носи морално удовлетворение, но и вече доказано е полезно за здравето.
При скорошно проучване на университета в Питсбърг на 45 доброволци е дадена възможност да свършат нещо, от което те лично имат полза, да са доброволци или да помогнат на приятел в нужда.
Мозъкът им е сканиран и на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) са излезли значителни и интересни разлики според това кой какъв вариант е избрал. При тези, които са решили да помогнат на приятел, се наблюдава повишена активност в двата „центъра за награди" в мозъка.
И не само това – при тях има също така намалена активност в три други зони на мозъка, които активират физически отговор на стрес, като повишаване на кръвното налягане или възникването на възпалителен процес.
След това второ проучване на същия университет, този път с почти 400 доброволци, помолени да опишат как даряват, е показало подобен резултат.
„Хората се раждат особено уязвими и зависими от другите", обяснява Тристен Инагаки, асистент-професор по психология в университета в Питсбърг, ръководител и на двете проучвания, цитиран отThe Washington Post.
„Затова и се нуждаем от дълъг период след раждането си, в който да получаваме огромни грижи, за да оцелеем". Това инстинктивно желание да се помага на другите може да зависи от специфични зони в мозъка, които осигуряват по-подкрепящото и грижовно поведение.
„Същите механизми, които ни карат да даваме на другите, може също така да допринасят и за дългосрочните ефекти върху здравето, които се наблюдават при хората, които даряват“, казва тя.
А тези ефекти са много. Хората, които са доброволци, се разболяват по-рядко и живеят по-дълго. Помагането на другите също така помага за подобрение на самочувствието, за намаляване на рисковото поведение и срещу депресия. Освен това, колкото повече помагаш на другите, толкова повече искаш да продължиш да го правиш.
„Да помагаш на околните насочва съзнанието и емоциите извън теб самия, което помага да се прочисти съзнанието от тревожност и ненужни мисли", казва Стивън Пост от университета „Стоуни Брук“. „Дори когато помагаме на другите само с показна цел, постепенно емоциите ни се обръщат към радост и доброта“, допълва той.
Това е добре известно на Дейвид Брейървман. 73-годишният пенсиониран специалист по маркетинг е обмислял да стане доброволец, но смятал, че няма достатъчно време. Негов познат настоял и Брейвърман започнал да посещава пациенти в медицинския център „Мърси" в Белтимор за четири часа всеки понеделник.
„В началото бях сигурен, че беше повече заради собственото ми его: Виж какво правя за другите", признава мъжът.
„Но това много бързо се промени и вече го правех заради хората, които посещавах, карах ги да се усмихват, правех малки неща за тях и просто бях компания на тези, които нямат посетители“, казва Брейвърман. Той ходи в центъра от четири години и сега казва, че по този начин е срещнал някои от най-чудесните хора от всички религии, култури и раси.
„Разказвахме си истории, говорехме за храна, спорт, литература, пътувания и дори за религия. Научих много за юдаизма, който изповядвам, от католически монахини и свещеници. В крайна сметка, докато смятам, че давам нещо на тези, които посещавам, се оказва, че аз съм този, който се чувства по-добре, като си тръгва от болницата. Така че, предполагам, все пак цялото нещо е за мен“, допълва той.
На около една трета от хората, които даряват, това поведение пасва като масло на лъжица, казва Пост. „Гени, психосоциални фактори от заобикалящата среда и личната нагласа формират всичко това“, обяснява той.
Например при децата има силно развита емпатия. Негативни преживявания в детството обаче могат да я потиснат и обратното - добър пример от родителите или средата да я насърчат Да си добър може също и да се научи.
„Става с предаване на факела от един човек на друг, с много внимание към детайлите като тона на гласа, изражението на лицето, малки жестове, присъствие и изслушване“, отбелязва The Washington Post.
В лудия забързан живот времето е скъпоценност. Това поражда въпроса: Дали ако натиснеш бутона „Дари сега" онлайн, това ще ти даде същия благотворен ефект като да отделиш време и усилия за доброволчество?
„Проучванията показват, че има ефект върху мезолимбичната зона в мозъка - която отговаря за усещането за възнаграждение и увеличено чувство на щастие, когато човек прави дарение или дори когато мисли за това“, успокоява Пост. „Дарителят обаче трябва да го прави от сърце, а не просто за да отбие номера“, уточнява той.
Така че помагайте и дарявайте – ще сте успешни и щастливи, а и далеч по-здрави.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
