Задръжката (ретенция) на урина представлява невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур след уриниране.
Ретенцията се разделя на остра и хронична.
- Острата задръжка на урина настъпва внезапно и се проявява със силни позиви за уриниране, при които не се отделя никаква урина. Представлява спешно състояние и изсква незабавна хоспитализация.
- Хроничната ретенция се развива поетапно и за продължителен период от време. Обикновено се наблюдава при мъжете на възраст между 60 и 80 години.
Най-често причината за състоянието е блокиране на потока на урината в определен участък от отделителната система. Това обикновено е свързано с уголемена простата, камъни, стриктура на уретрата и др. В световен мащаб най-честата причина за състоянието е доброкачествената хиперплазия на простатата.
Възпалителни заболявания като уретрит, цистит или вулвовагинит също са рисков фактор за ретенция. В някои редки случаи е възможно хроничният запек да доведе до изява на състоянието. Чести причини при жените са наличие на формации или пролабиране на тазови органи. Причината за състоянието може да бъде и неврогенна. Наблюдава се при:
- болест на Алцхаймер;
- болест на Паркинсон;
- захарен диабет;
- травми на гръбнака;
- множествена склероза и др.
Симптомите варират спрямо типа на задръжката.
- При острата ретенция на урина се наблюдава пълна невъзможност за уриниране или отделяне на много малки количества урина. Състоянието може да се съпътства от болка в долната част на корема.
- Хроничната ретенция се проявява с трудно стартиране на уринирането, слаба струя, изпускане на урина. Засегнатите се оплакват от възникване на чувство за уриниране скоро след напускане на тоалетната. Наблюдава се и често уриниране през нощта.
Поставянето на диагнозата започва със снемане на подробна пациентска анамнеза и провеждане на физикален преглед. Изследват се различна лабораторни показатели – креатинин, урея, електролити, кръвна захар и др. Провежда се и изследване на урина.
При мъжете може да се изследват и стойностите на простатно-специфичния антиген (PSA). Важна роля в поставянето на прецизна диагноза играе ехографското изследване на пикочния мехур. По преценка на лекаря допълнително могат да се проведат и други образни изследвания като цистоскопия, компютърна товография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Ретенцията на урина създава благоприятна среда за развитие на инфекции – едно от най-честите усложнения на състоянието. Неизпразненият пикочен мехур създава благоприятна среда за формиране на камъни. Срещат се също възпалителни изменения и различни увреждания на бъбреците.
Лечението на острата ретенция на урина включва първоначално поставяне на катетър, с чиято помощ урината се извежда от тялото. Ако причината за състоянието е стриктура (стеснение), тумор, пролапс и т.н. се прибягва до хирургично лечение. При стеснения и запушвания по хода на уретрата е възможно да се извърши дилатация, което да улесни преминаването на урината.
При наличие на инфекциозен процес се назначава антибиотична терапия. За подсилване на мускулатурата на тазовото дъно се изпълняват упражнения на Кегел. Лечението на острата ретенция на урина задължително се провежда в болнична среда.
Източници:
