Увеитът представлява възпаление на увеята. Това е средната съдова обвивка на очната ябълка. Заболяването може да засегне едното или и двете очи. Обикновено страдат хора на възраст между 20 и 60 години.
Увеитът се разделя на преден (най-често срещан), интермедиерен, заден и панувеит (засегната е цялата средна обвивка на окото).
Предният увеит предизвиква симптоми като:
- зачервяване и раздразнение на очите;
- повишена чувствителност към светлина;
- болка в областта на очите;
- подуване на конюнктивата;
- хипопион (събиране на гной в долната предна част на окото или под формата на пръстен, разположен около ириса) и др.
Средният и задният увеит се проявяват с:
- отслабено зрение;
- малки петна, точки или линии, преминаващи през зрителното поле;
- празни участъци в зрителното поле;
- ограничено нощно виждане и загуба на периферно зрение (характерни за заден увеит) и др.
В някои случаи е възможно увеитът да бъде изява на някои системни заболявания като артрит, лупус, болест на Бехчет или инфекциозен процес. В тези случаи състоянието се съпътства от симптоми като:
- умора;
- ставни болки;
- обриви по кожата;
- треска и др.
При част от засегнатите точната причина за развитие на заболяването остава неизвестна. Знае се, че различни инфекциозни причинители като вируси, бактерии, паразити и гъби имат способността да причиняват увеит.
Възпалителните и автоимунните заболявания (хроничен ювенилен артрит, болест на Райтер, болест на Бехтерев и др.) са друг съществен рисков фактор. В други случаи увеитът е следствие от употребата на някои медикаменти. Различни системни заболявания също могат да се превърнат в причина за появата му.
Диагностицирането на увеита става чрез обстоен очен преглед на пациента. Провеждат се различни тестове, които оценяват зрителната острота, фундоскопско изследване, офталмоскопия и др.
Измерва се вътреочното налягане за установяване на аномалии в стойностите му. За откриване на подлежащи заболявания се провеждат изследвания на кръв и урина и образни изследвания като рентгенография и компютърна томография.
Ако увеитът не се лекува е възможно да настъпят различни усложнения: катаракта, глаукома, отлепване на ретината, неоваскуларизация (формиране на дефектни кръвоносни съдове, които лесно кървят) и др. Най-тежкото усложнение на заболяването е загубата на зрение.
Терапевтичният план зависи от вида на заболяването, неговата тежест и причината за възникавнето му. За потискане на възпалението се прилагат кортикостероиди под формата на капки. При липса на ефект, в лечението се включват нестероидни имуносупресиращи медикаменти. Ако е налице бактериална инфекция се предписва подходящ антибиотик.
При тежки случаи може да се наложи провеждане на витректомия. Това е процедура, при която се премахва част от или напълно стъкловидното тяло в окото.
Източници:
