Увеитът представлява възпаление на увеята. Това е средната съдова обвивка на очната ябълка. Заболяването може да засегне едното или и двете очи. Обикновено страдат хора на възраст между 20 и 60 години.

Увеитът се разделя на преден (най-често срещан), интермедиерен, заден и панувеит (засегната е цялата средна обвивка на окото).

Предният увеит предизвиква симптоми като:

  • зачервяване и раздразнение на очите;
  • повишена чувствителност към светлина;
  • болка в областта на очите;
  • подуване на конюнктивата;
  • хипопион (събиране на гной в долната предна част на окото или под формата на пръстен, разположен около ириса) и др.

Средният и задният увеит се проявяват с:

  • отслабено зрение;
  • малки петна, точки или линии, преминаващи през зрителното поле;
  • празни участъци в зрителното поле;
  • ограничено нощно виждане и загуба на периферно зрение (характерни за заден увеит) и др.

В някои случаи е възможно увеитът да бъде изява на някои системни заболявания като артрит, лупус, болест на Бехчет или инфекциозен процес. В тези случаи състоянието се съпътства от симптоми като:

  • умора;
  • ставни болки;
  • обриви по кожата;
  • треска и др.

При част от засегнатите точната причина за развитие на заболяването остава неизвестна. Знае се, че различни инфекциозни причинители като вируси, бактерии, паразити и гъби имат способността да причиняват увеит.

Снимка: ScienceAlert

Възпалителните и автоимунните заболявания (хроничен ювенилен артрит, болест на Райтер, болест на Бехтерев и др.) са друг съществен рисков фактор. В други случаи увеитът е следствие от употребата на някои медикаменти. Различни системни заболявания също могат да се превърнат в причина за появата му.

Диагностицирането на увеита става чрез обстоен очен преглед на пациента. Провеждат се различни тестове, които оценяват зрителната острота, фундоскопско изследване, офталмоскопия и др.

Измерва се вътреочното налягане за установяване на аномалии в стойностите му. За откриване на подлежащи заболявания се провеждат изследвания на кръв и урина и образни изследвания като рентгенография и компютърна томография.

Ако увеитът не се лекува е възможно да настъпят различни усложнения: катаракта, глаукома, отлепване на ретината, неоваскуларизация (формиране на дефектни кръвоносни съдове, които лесно кървят) и др. Най-тежкото усложнение на заболяването е загубата на зрение.

Терапевтичният план зависи от вида на заболяването, неговата тежест и причината за възникавнето му. За потискане на възпалението се прилагат кортикостероиди под формата на капки. При липса на ефект, в лечението се включват нестероидни имуносупресиращи медикаменти. Ако е налице бактериална инфекция се предписва подходящ антибиотик.

При тежки случаи може да се наложи провеждане на витректомия. Това е процедура, при която се премахва част от или напълно стъкловидното тяло в окото.

Източници: