СПИН е абревиатура на синдром на придобитата имунна недостатъчност, причинен от инфекция с вируса HIV (човешки имунодефицитен вирус). СПИН е крайният стадий на HIV инфекцията.

Снимка: Getty Images

Причинителят на заболяването принадлежи към групата на ретровирусите и има два варианта: HIV-1 и HIV-2. Докато първият е разпространен в целия свят, HIV-2 вирусът се среща основно в Африка. Източник на инфекцията е инфектираният с вируса човек.

Заразата се предава по полов път, при инжектиране (наркомани), възможно е и предаването по вертикален механизъм – от майка на дете. Не е възможно заразяване чрез слюнка, пот, сълзи и урина.

Когато попадне в организма, вирусът атакува имунната система, като инфектира специален клас клетки, наречени T-хелпери, принуждавайки ги да произвеждат нови и нови копия на вируса. Новите вирусни частици напускат клетката, при което я унищожават.

След това новите вирусни частици инфектират други имунни клетки и така цикълът се повтаря. Унищожаването на имунните клетки предизвиква имунен дефицит, на чийто фон се развиват опортюнистични инфекции и неопластични процеси, от които при липса на лечение засегнатият умира.

Инфекцията преминава през три фази: остра инфекция, латентен период и СПИН. Острата фаза (наричана още първична инфекция) се развива между два и три дни след инфекцията. Протича с повишена температура, фарингит, обриви, главоболие, повръщане, нощни изпотявания, орални и генитални разязвявания, различни неврологични прояви. Често заболелите мислят, че страдат от обикновен грип.

След острия период, инфекцията навлиза в своя латентен стадий. През него се постига известно равновесие между имунитета на пациента и размножаването на вируса. През този период клиничните симптоми на заболяването не се проявяват с години.

Възможно е да възникнат неспецифични симптоми като температура, отпадналост, загуба на тегло, диария, пневмонии, херпес зостер. Когато броя на имунните клетки стане критично нисък настъпва имунен дефицит, на фона на който се развива СПИН.

Болните със СПИН развиват състояния като саркома на Капоши, повтарящи се пневмонии, гъбични инфекции, туберкулоза, кахексия (болестно отслабване). Те се превръщат в причина за смърт на засегнатите.

Диагнозата се поставя чрез скринингови (първични) и потвърдителни тестове. При наличие на положителен скринингов тест се прави и потвърдителен, като целта е да се изключи фалшиво-положителен резултат.

Тестовете за доказване на СПИН включват тестове за наличие на антитела и PCR тестове, с чиято помощ се открива ДНК или РНК на вируса в клетките на човека. С помощта на специални тестове се изследва и вирусната резистентност, която е от ключово значение при избора на подходяща терапия.

Към момента ефективно лечение за СПИН не съществува. Единственото лечение, което се използва за поддържане на живота на инфектираните пациенти, е пожизненото провеждане на антиретровирусна терапия. Тя включва комбинации от различни групи медикаменти.

Целта на антиретровирусната терапия е да потисне размножаването на вируса в организма и да се забави развитието на СПИН, удължавайки латентния период на заболяването.

За профилактика се препоръчва използването на предпазни мерки при сексуални контакти и избягване на употребата на нестерилни игли.

Съществува и т.нар. преекспозиционна и постекспозиционна профилактика, които целят да ограничат заразата при сексуален контакт със заразен или с индивид с неясен HIV статус, както и при сексуални контакти с представители на рискови контингенти (хомосексуални, сексуални работници, наркомани).

Източници: