ХИВ в България: Тревожна статистика за късна диагностика

България регистрира средно ниво за Европа на нови случаи на ХИВ за 2024 година. Тревожното обаче е, че две трети от случаите на човешката имунна недостатъчност са диагностицирани в твърде късен етап.

Тази статистика, разпространена от Световната здравна организация (СЗО) на база на данни от Европейския център за превенция и контрол заболяванията, поставя България сред европейските държави с най-висок процент на късна диагностика, което значително затруднява лечението и увеличава риска от усложнения.

Инфекцията с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ) остава основно предизвикателство за общественото здраве в Европейския съюз и света. Съществува широк консенсус на европейско и международно ниво – за да се постигне целта за прекратяване на СПИН като заплаха до 2030 г., трябва да се увеличат усилията за превенция, достъп до тестване и ранна диагностика.

Статистика за ХИВ в България през 2024 година

Общ брой новорегистрирани случаи

През 2024 година в България са отчетени 284 нови случая на ХИВ инфекция. От тях значително по-голям е делът на мъжете:

222 мъже (78%)

62 жени (22%)

Статистика у нас се води от 1986 година, като общият брой регистрирани случаи достига 4617. Макар че тези цифри може да изглеждат относително ниски в сравнение с други европейски държави, тенденциите и особеностите на епидемиологичната картина в България заслужават сериозно внимание.

Инжекция след раждането предпазва децата от ХИВ

Нов геннотерапевтичен метод, приложен в неонаталния период, демонстрира продължителна защита срещу ХИВ

Възрастово разпределение

Според актуалните данни, възрастовото разпределение на новите случаи в България е близо до средните стойности за Европейския съюз. Най-засегнати са възрастовите групи:

30-39 години – най-голямата част от случаите
40-49 години – също значителна концентрация на инфекции

Това показва, че ХИВ не е проблем само на младите хора, а засяга икономически активната част от населението.

Хетеросексуалният контакт – водещ начин на предаване

България се отличава от повечето западноевропейски страни по профила на предаване на ХИВ. Докато в много държави основният път на трансмисия е сексуалният контакт между мъже, у нас картината е различна.

Хетеросексуалният контакт е основният метод като представлява над 59% от всички случаи. България е включена в списъка на 7 държави от Централна Европа, в които хетеросексуалното предаване е водещо.

Разпределението на пътищата на предаване изглежда така:

Хетеросексуален контакт: 59%
Сексуален контакт между мъже: 26%
Инжектиране на наркотици: 12%
Други пътища: 3%

Този профил на предаване има важни последици за превантивните стратегии и образователните кампании в страната, които трябва да бъдат насочени към цялото население, а не само към определени рискови групи.

Физическата активност „тренира“ имунната система срещу рак и инфекции

Ново изследване открива как редовните тренировки „тренират“ имунната система. Възрастните спортисти имат по-ефективни имунни клетки и по-добра защита срещу възпаления и рак

Проблемът с късната диагностика

Един от най-тревожните аспекти на ХИВ епидемията в България е изключително високият процент на късни диагнози. Късна диагностика означава, че вирусът е открит в стадий, когато имунната система вече е сериозно компрометирана (когато нивата на CD4 клетките са под 350 клетки/μl).

През 2024 година 63.1% от новодиагностицираните случаи в България са в късен стадий. Това означава, че повече от двама на всеки трима души са диагностицирани твърде късно.

Снимка: EPA

България попада в групата европейски държави с най-високи стойности на късна диагностика – над 60%, което я класира сред страните с най-лоши показатели в този аспект на територията на ЕС/ЕИП.

Защо късната диагностика е проблем?

Късното откриване на ХИВ инфекцията води до множество негативни последици:

Усложнено лечение: Колкото по-напреднал е стадият на инфекцията, толкова по-трудно е да се постигне вирусна супресия
По-висок риск от инфекции: Когато имунната система е силно отслабена, организмът е уязвим към различни инфекции
По-лоша прогноза: Късното започване на антиретровирусна терапия води до по-лоши дългосрочни здравни резултати
По-дълъг период на неосъзнато предаване: Хората, които не знаят за своя ХИВ статус, могат несъзнателно да предадат вируса на други

Причини за късната диагностика

Високият процент на късни диагнози в България може да се обясни с няколко фактора:

Недостатъчна информираност: Много хора не осъзнават рисковете или не разпознават симптомите на ХИВ
Стигма и страх: Страхът от дискриминация и социално отхвърляне пречи на хората да се тестват
Липса на редовни прегледи: Недостатъчно използване на профилактичните здравни услуги
Подценяване на риска: Особено при хетеросексуални двойки, където рискът често се подценява

Милиони европейци живеят с недиагностициран вирусен хепатит

Повече от 65% от хората с хепатит B остават недиагностицирани, докато 62% от болните от хепатит C все още не знаят за състоянието си

Глобална криза в отговора на ХИВ

Според доклада на UNAIDS (Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН) за Световния ден на борба срещу СПИН 1 декември, резките съкращения в международната помощ за ХИВ през 2025 година задълбочават съществуващите финансови дефицити.

В световен мащаб 40.8 милиона души живеят с ХИВ, като през 2024 година са регистрирани 1.3 милиона нови инфекции, а 9.2 милиона души все още нямат достъп до лечение. В 33,6% от новите случаи (за 2024 година) вирусът вече е бил в напреднал стадий, когато е бил открит.

Снимка: Canva

Неуспехът да се постигнат глобалните цели за ХИВ до 2030 година може да доведе до допълнителни 3.3 милиона нови ХИВ инфекции между 2025 и 2030 година, смятат от Световната здравна организация (СЗО).

„Не правим достатъчно, за да премахнем смъртоносните бариери на стигмата и дискриминацията, които пречат на хората да потърсят прост тест“, казва д-р Анри Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.

Ранната диагноза, добавя той, „не е привилегия, а врата към дълъг и здравословен живот и ключът към спирането на ХИВ в самото му развитие“.

Значението на ранното тестване и диагностика

Кога да се тествате?

Лекарите препоръчват тестване за ХИВ в следните ситуации:

След незащитен сексуален контакт с нов партньор
При планиране на бременност
При диагностициране на друга полово предавана инфекция
При споделяне на игли или друго инжекционно оборудване
Редовно - поне веднъж годишно при рискова група

Ползите от ранната диагностика

Ранното откриване на ХИВ инфекцията предлага множество предимства:

Навременно начало на лечение: Съвременната антиретровирусна терапия може да поддържа вируса на неоткриваеми нива
Нормален живот: При адекватно лечение хората с ХИВ могат да живеят нормален, пълноценен живот
Предотвратяване на предаването: При постигната вирусна супресия рискът от предаване е нулев
По-добра обща здравна прогноза: Запазване на имунната система и предотвратяване на усложнения

ЕС одобри нова ваксина срещу ХИВ, която ще се поставя два пъти годишно

Очаква се лекарството да бъде официално одобрено от Европейската комисия по-късно тази година

Иновации в превенцията

През последните години се появяват нови технологии за превенция на ХИВ, включително инжекции за предпазване от ХИВ, които се правят два пъти годишно. Тези иновации имат потенциала да предотвратят десетки хиляди нови инфекции.

СЗО и UNAIDS, подчертават, че въпреки глобалните предизвикателства, разполагаме с науката, инструментите и доказаните стратегии за справяне с ХИВ. Необходими са политическа воля, инвестиции в общностите, в превенцията, в иновациите и в защитата на човешките права.

Не забравяйте, че ранната диагностика спасява животи и предотвратява предаването. И помнете, че ХИВ инфекцията днес е хронично управляемо състояние при правилно и навременно лечение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

----------------------------------------------------------