Може ли ХИВ да бъде победен веднъж завинаги? Случаят на 63-годишен мъж от Норвегия, известен като „пациентът от Осло", дава нови надежди в търсенето на ефективно лечение на ХИВ.
Пет години след трансплантация на стволови клетки от своя брат, мъжът е във функционална ремисия, без следа от вируса в кръвта, червата и костния мозък.
Какво се случи с пациента от Осло?
Според проучване, публикувано в реномираното научно списание Nature Microbiology, пациентът от Осло е достигнал дългосрочна ремисия на ХИВ след алогенна трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCT), извършена за лечение на миелодиспластичен синдром, заболяване на костния мозък.
Тестове на кръв, чревна тъкан и костен мозък не откриват никакви вирусни резервоари. Това е първият документиран случай, при който ремисията настъпва след дарение от роден брат или сестра.
Към днешна дата по света има само около 10 успешни трансплантации, при които пациенти с ХИВ са постигat подобен резултат, сред тях са и известните случаи от Берлин, Лондон, Ню Йорк и Женева.
Ролята на рядката CCR5Δ32 мутация
В основата на повечето подобни случаи стои CCR5Δ32 мутация, генетична промяна, която прави имунните клетки устойчиви на най-разпространения ХИВ-1 вариант.
ХИВ използва т.нар. CCR5 рецептори, за да навлезе в имунните клетки. Но при хора с тази мутация рецепторите практически липсват, вирусът няма врата, през която да влезе.
- Мутацията се среща при около 3% от световното население.
- Най-честа е сред хора със северноевропейски произход.
- За пълна устойчивост са нужни две копия на мутацията (хомозиготност).
Братът на пациента от Осло е носител именно на двете копия, ключов фактор за успеха на процедурата, обясняват изследователите.
Как трансплантацията „изтрива" ХИВ от тялото?
ХИВ е изключително труден за елиминиране, защото се крие в латентно състояние в различни клетки на организма, т.нар. вирусни резервоари. Спре ли се терапията, вирусът може да се върне.
Алогенната трансплантация на хематопоетични стволови клетки действа на няколко нива:
- Унищожаване на стария костен мозък чрез химиотерапия или лъчетерапия.
- Изграждане на нов имунитет от донорските клетки, които – ако носят мутацията – са устойчиви на вируса.
- Реакция на присадката срещу приемника (GVHD) – нежелан, но в случая полезен ефект, при който донорските клетки атакуват и унищожават резервоарите с латентен вирус. Това явление учените наричат „graft-versus-reservoir" ефект.
Според д-р Маршал Глесби от Weill Cornell Medicine, антиретровирусната терапия също играе важна роля по време на възстановяването, като предпазва новите имунни клетки от заразяване. Допълнително, лекарства като ruxolitinib и vedolizumab, използвани срещу GVHD, имат и анти-ХИВ ефекти.
Защо това не е масово решение?
Експертите са категорични, че HSCT не е практичен метод за лечение на ХИВ при по-голямата част от пациентите.
- Смъртността през първата година след процедурата е между 10 и 20%.
- Основни рискове са рецидив на онкологичното заболяване и тежки странични ефекти от трансплантацията.
- Процедурата има смисъл само когато едновременно се лекува и хематологично заболяване.
„ХИВ терапиите днес често са едно хапче на ден, подобно на лечението на хипертония. HSCT трябва да си заслужава риска", коментира д-р Аугусто Дуланто от Vanderbilt University.
Бъдещето на лечението на ХИВ
Над 40 млн. души по света живеят с ХИВ, а антиретровирусната терапия позволява вирусът да бъде потиснат до неоткриваеми нива, без риск от предаване.
Но изследователите продължават да търсят истинско функционално лечение, защото:
- Дори при контролиран ХИВ остава хронично възпаление, което повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.
- Не всички пациенти могат да приемат ежедневни медикаменти.
- Доживотната терапия е финансово и логистично трудна за някои общества.
Случаят от Осло разширява научното разбиране за това как генетичната резистентност, имунният отговор и клетъчната терапия могат да работят заедно за пълно елиминиране на ХИВ.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Healthline(2026) „Мъж от Норвегия е „вероятно излекуван" от ХИВ след трансплантация на стволови клетки от брат си"
Nature Microbiology (2026) Оригинално научно проучване за пациента от Осло
UCSF. Профил на проф. д-р Стивън Дикс, специалист по ХИВ и инфекциозни болести –
Vanderbilt University Medical Center. Профил на д-р Аугусто Дуланто-Чианг
PubMed Central. Научна публикация за HIV ремисия и стволови клетки
Nature Medicine. Случаят от Женева: ремисия без CCR5Δ32 мутация
Weill Cornell Medicine. Профил на проф. д-р Маршал Глесби
- UNAIDS. Глобални статистически данни за ХИВ и СПИН.













