Може ли ХИВ да бъде победен веднъж завинаги? Случаят на 63-годишен мъж от Норвегия, известен като „пациентът от Осло", дава нови надежди в търсенето на ефективно лечение на ХИВ

Пет години след трансплантация на стволови клетки от своя брат, мъжът е във функционална ремисия, без следа от вируса в кръвта, червата и костния мозък. 

Какво се случи с пациента от Осло?

Според проучване, публикувано в реномираното научно списание Nature Microbiology, пациентът от Осло е достигнал дългосрочна ремисия на ХИВ след алогенна трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCT), извършена за лечение на миелодиспластичен синдром, заболяване на костния мозък.

Снимка: Canva

Тестове на кръв, чревна тъкан и костен мозък не откриват никакви вирусни резервоари. Това е първият документиран случай, при който ремисията настъпва след дарение от роден брат или сестра.

Към днешна дата по света има само около 10 успешни трансплантации, при които пациенти с ХИВ са постигat подобен резултат, сред тях са и известните случаи от Берлин, Лондон, Ню Йорк и Женева.

Ролята на рядката CCR5Δ32 мутация

В основата на повечето подобни случаи стои CCR5Δ32 мутация, генетична промяна, която прави имунните клетки устойчиви на най-разпространения ХИВ-1 вариант.

ХИВ използва т.нар. CCR5 рецептори, за да навлезе в имунните клетки. Но при хора с тази мутация рецепторите практически липсват, вирусът няма врата, през която да влезе.

  • Мутацията се среща при около 3% от световното население.
  • Най-честа е сред хора със северноевропейски произход.
  • За пълна устойчивост са нужни две копия на мутацията (хомозиготност).

Братът на пациента от Осло е носител именно на двете копия, ключов фактор за успеха на процедурата, обясняват изследователите.

Как трансплантацията „изтрива" ХИВ от тялото?

ХИВ е изключително труден за елиминиране, защото се крие в латентно състояние в различни клетки на организма, т.нар. вирусни резервоари. Спре ли се терапията, вирусът може да се върне.

Снимка: Canva

Алогенната трансплантация на хематопоетични стволови клетки действа на няколко нива:

  • Унищожаване на стария костен мозък чрез химиотерапия или лъчетерапия.
  • Изграждане на нов имунитет от донорските клетки, които – ако носят мутацията – са устойчиви на вируса.
  • Реакция на присадката срещу приемника (GVHD) – нежелан, но в случая полезен ефект, при който донорските клетки атакуват и унищожават резервоарите с латентен вирус. Това явление учените наричат „graft-versus-reservoir" ефект.

Според д-р Маршал Глесби от Weill Cornell Medicine, антиретровирусната терапия също играе важна роля по време на възстановяването, като предпазва новите имунни клетки от заразяване. Допълнително, лекарства като ruxolitinib и vedolizumab, използвани срещу GVHD, имат и анти-ХИВ ефекти.

Защо това не е масово решение?

Експертите са категорични, че HSCT не е практичен метод за лечение на ХИВ при по-голямата част от пациентите.

Снимка: Canva

  • Смъртността през първата година след процедурата е между 10 и 20%.
  • Основни рискове са рецидив на онкологичното заболяване и тежки странични ефекти от трансплантацията.
  • Процедурата има смисъл само когато едновременно се лекува и хематологично заболяване.

„ХИВ терапиите днес често са едно хапче на ден, подобно на лечението на хипертония. HSCT трябва да си заслужава риска", коментира д-р Аугусто Дуланто от Vanderbilt University.

Бъдещето на лечението на ХИВ

Над 40 млн. души по света живеят с ХИВ, а антиретровирусната терапия позволява вирусът да бъде потиснат до неоткриваеми нива, без риск от предаване.

Но изследователите продължават да търсят истинско функционално лечение, защото:

  • Дори при контролиран ХИВ остава хронично възпаление, което повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Не всички пациенти могат да приемат ежедневни медикаменти.
  • Доживотната терапия е финансово и логистично трудна за някои общества.

Случаят от Осло разширява научното разбиране за това как генетичната резистентност, имунният отговор и клетъчната терапия могат да работят заедно за пълно елиминиране на ХИВ.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Healthline(2026) „Мъж от Норвегия е „вероятно излекуван" от ХИВ след трансплантация на стволови клетки от брат си" 
  2. Nature Microbiology (2026) Оригинално научно проучване за пациента от Осло 

  3. UCSF. Профил на проф. д-р Стивън Дикс, специалист по ХИВ и инфекциозни болести – 

  4. Vanderbilt University Medical Center. Профил на д-р Аугусто Дуланто-Чианг 

  5. PubMed Central. Научна публикация за HIV ремисия и стволови клетки 

  6. Nature Medicine. Случаят от Женева: ремисия без CCR5Δ32 мутация 

  7. Weill Cornell Medicine. Профил на проф. д-р Маршал Глесби 

  8. UNAIDS. Глобални статистически данни за ХИВ и СПИН.