Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което обикновено засяга децата между 4 и 15 години.

Заболяването се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група A и в по-редки случаи - от групи B и C. Механизмът на предаване на заболяването е въздушно-капков. Обикновено заразяването става при попадане на причинителя в човека чрез вдишания въздух. Това се случва при разговор със заразен, а също и при кихане и кашляне.

Снимка: bTV/Getty Images

Заразяването е възможно и по хранителен и контактно-битов път. От храните с най-голямо значение за предаване на стрептококите имат млякото и млечните продукти, които се заразяват от здрави носители. При входната врата, от която навлизат в организма, стрептококите предизвикват локален възпалителен процес.

Наред с него се развива и обща интоксикация. Преминат ли през имунните бариери, стрептококите достигат до регионалните лимфни възли. В някои редки случаи те магат да попаднат в кръвообращението и да предизвикат развитие на стрептококов сепсис.

Инкубационният период при скарлатината е между 1 и 10 дни. Заболяването започва остро. Телесната температура се повишава до 38-39 градуса по Целзий, появява се втрисане. Възможна е появата на оплаквания като тежка отпадналост, гадене и повръщане.

В областта на твърдото небце могат да се видят малки червени петънца - характерна находка, която се нарича скарлатинен енантем. Сливиците са зачервени и оточни, а по повърхността им се забелязват сиво-жълтеникави налепи. Езикът също е обложен с белезникав налеп, който обаче не засяга ръбовете и върха му. Подчелюстните лимфните възли, както и тези в шията, са подути и болезнени на допир.

Между края на първия и началото на втория ден от настъпването на симптомите се развива типичният за скарлатината обрив. Той започва от шията и горната част на гърдите и за по-малко от ден обхваща цялото тяло. Най-изразен е върху предмишниците, по долната част на корема, вътрешната бедрена повърхност, в коленните и лакътните ямки. След първите три до четири дни измененията в гърлото, обривът и интоксикацията претърпяват обратно развитие.

Налепът изчезва от езика и той придобива яркочервен цвят, а папилите му набъбват. Това състояние се нарича „малинов език“. Скарлатината има три форми според тежестта си на протичане: лека, средно тежка и тежка. Прогнозата на заболяването обикновено е добра. След преболедуването му се развива имунитет, който продължава до края на живота.

Диагнозата се поставя на база на анамнезата на пациента и клиничните симптоми. Може да се проведе бърз стрептококв антигенен тест. Златен стандарт в диагностицирането на скарлатината е микробиологичното изследване. Взема се проба от фарингеален секрет, чрез която се доказва присъствието на причинителя. При съмнение за настъпили късни усложнения е важно да бъде доказано наличието на антитела.

По-тежки усложнения на скарлатината са флегмонът (гнойно възпаление на кожата и подкожието), некротизиращият фасциит (засяга дълбоките слоеве на подкожието и факциите) и стрептококвият токсичен шоков синдром (STSS). Късните усложнения на заболяването включват остър постстрептококов гломерулонефрит и остра ревматоидна треска.

Снимка: iStock

Острият постстрептококов гломерулонефрит протича с пематурия (кръв в урината), протеинурия (белтък в урината), хипетония и оток. Обикновено преминава спонтанно. В много редки случаи може да се стигне до тежко бъбречно увреждане и диализа. Острата ревматоидна треска се изявява с полиартрит, кардит, образуване на субкутанни възли и др.

Лечението се провежда чрез прилагане на антибиотици (най-често от групите на пеницилините и макролидите). За овладяване на оплакванията се назначава симптоматично лечение. Обривите се третират чрез локално прилагане на лекарствени средства. Болните се изолират, спазват постелен режим и приемат достатъчно течности.

Източници:

Продължи да четеш