Шокът представлява животозастрашаваща проява на циркулаторна недостатъчност, която може да наруши нормалната функция на органите и да предизвика смърт. Шокът е обратим в ранните етапи от развитието си.
Някои видове шок са:
- Кардиогенен – развива се при сърдечни увреждания, често инфаркт, които нарушават помпената функция на сърцето.
- Хиповолемичен – той се среща най-често. Свързва се със загуба на течности или кръв, които предизвикват нарушения в микроциркулацията.
- Обструктивен – настъпва, когато нормалният кръвен поток бъде възпрепятстван. Може да е свързан със сърдечна тампонада, стеноза (стесняване) на аортната клапа и др.
- Дистрибутивен шок. Той се подразделя на анафилактичен (предизвикан от тежка алергична реакция), септичен (причинява се от инфекция), неврогенен (вследствие от травма на гръбначния мозък).
Шокът преминава през три етапа на развитие:
- Компенсиран шок – в този стадий организмът все още успява да компенсира състоянието.
- Некомпенсиран шок – нарушава се функцията на органите и се развиват първите симптоми.
- Дисфункция на органите – последният и най-тежък етап, в края на който настъпва полиорганна недостатъчност. Завършва летално.
Основните симптоми, наблюдавани при всички видове шок, включват ниско кръвно налягане, обърканост и намалено количество на отделената урина. За отделните подвидове на състоянието са характерни разнообразни симптоми.
Хиповолемичният шок протича с ритъмни нарушения, повърхностно дишане, сухота в устата, студена кожа и др. Подобни са и клиничните признаци при обструктивната му форма. Слабият пулс, задухът и подуването на шийните вени са характерни за кардиогенния шок.
Някои от причините за развитие на животозастрашаващото състояние включват:
- сепсис;
- сърдечни увреждания;
- травма;
- сърдечна тампонада;
- дисекация на аортата;
- белодробна емболия;
- дехидратация;
- тумори;
- кръвоизливи и др.
Диагнозата се поставя чрез физикален преглед, образни и лабораторни изследвания. По време на прегледа се оценява състоянието на дихателните пътища, дишането и циркулацията.
От образните изследвания с най-голяма информационна стойност са компютърната томография, рентгенографията, ендоскопията и ехокардиографията. Лабораторните изследвания дават ценна информация за вътрешната динамика в организма.
Лечението е насочено към причината за възникване на състоянието. Терапията включва интубация, вливане на течности и кръвопреливане при масивна загуба на кръв. При наличие на травма се провежда своевременното ѝ лечение, за да бъде преустановено кървенето.
При анафилактичен шок се прилагат антихистамини. Ако вливането на течности не окаже желания ефект върху кръвното налягане се прилага медикаментозна терапия.
Източници:
