Сънната апнея предствлява хронично заболяване, което протича с нарушения в дишането по време на сън – пациентите имат много на брой паузи.
Това е едно от най-разпространените разстройства на съня. Може да засегне всеки, въпреки че честотата ѝ е по-висока сред мъжкия пол.
Известни са три форми на заболяването. Най-често срещаната от тях е обструктивната сънна апнея. Тя настъпва при отпускане на меките тъкани в задната част на гърлото по време на сън, което блокира дихателния поток и е причина за наблюдаващитите се периодични спирания на дишането, т.е. причината за възникването ѝ е механична.
По-рядък вид нарушение е централната сънна апнея. За нея е характерна невъзможността на дихателния център в мозъка да сигнализира ефективно на контролиращите дишането мускули, което предизвиква бавно и повърхностно дишане.
Това се дължи на невъзможността на мозъчния ствол да реагира адекватно на нивото на въглеродния диоксид в тялото. Третият вид апнея е смесената (комплексната) сънна апнея, която е комбинация от предходните две форми.
Клиничната картина на сънната апнея включва силно хъркане; паузи в дишането по време на сън, които често правят впечателние на партньора на засегнатия; чести нощни събуждания, придружени от чувство за недостиг на въздух; повишена сънливост през деня и др. Паузите са съпътствани от задавяне и внезапно поемане на въздух.
Сутрин пациентите се събуждат с възпалено гърло или чувство за сухота в устата. Изпитват нарушения в паметта и концентрацията, оплакват се от сутрешно главоболие. Повишената сънливост представлява сериозен риск, особено за шофьорите, и може да се превърне в причина за настъпване на пътнотранспортни произшествия.
Рисковите фактови за възникване на обструктивна сънна апнея са включват затлъстяване, артериална хипертония, тютюнопушене, спане по гръб, запушен нос, употреба на седативни средства, анатомични особености.
Проблеми със синусите и различни алергии също могат да провокират изява на заболяването. За хората, които имат близки, страдащи от заболяването, съществува по-голям риск също да го развият.
Рисков фактор за настъпване на централна апнея е сърдечната недостатъчност. Този тип апнея се свързва с редица състояния като сърдечни заболявания, неврологични увреждания (включително причинени от инфекции), инсулт и в някои по-редки случаи - наличие на мозъчни тумори.
Диагностицирането на сънната апнея се базира на анамнезата на пациента и провеждането на специализирано изследване, наречено полисомнография. Тя е златен стандарт в диагностицирането на заболяването. С помощта на специален уред (полисомнограф) се проследява мозъчната и мускулната активност. Това става чрез прикрепянето към тялото на голям брой електроди.
Паралелно с изследването се провеждат и ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕКГ (електрокардиограма), ЕОГ (електроокулограма), които дават представа за активността на мозъка, мускулите, сърцето и очите по време на сън. За проследяване на кислородното насищане на кръвта се използва пулсова оксиметрия.
Дългосрочното лишаване от качествен сън увеличава риска от настъпване на усложнения като сърдечна недостатъчност, коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, аритмия, инфаркт, инсулт, диабет, депресия, дори и внезапна смърт по време на сън.
Лечението на сънната апнея цели облекчаване на симптомите, възстановяване на нормалното качество на съня и намаляване на риска от възникване на усложнения. Препоръчва се промяна в стила на живот, което има значение и за профилактиката на състоянието.
Тя включва отслабване, ограничаване на вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол, редовна физическа активност и повишено внимание при прием на определни медикаменти. Трябва да спазва стриктен график за сън в тиха, тъмна и с оптимална температура стая.
В домашни условия е възможно провеждането на механична терапия с помощта на специален CPAP (Continuous Positive Airflow Pressure) апарат. Той осигурява постоянен поток от въздух и така поддържа дихателните пътища отворени докато пациента спи. В малък процент от случаите може да се наложи провеждането на хирургично лечение.
Източници: