Простатитът представлява възпаление на простатната жлеза, която се разполага под пикочния мехур. Заболяването засяга основно млади мъже под 50-годишна възраст.
Известни са четири форми:
- остър бактериален простатит – симптомите му се развиват бързо и често предизвикват значителен дискомфорт;
- хроничен бактериален простатит – често срещан при възрастни мъже;
- хроничен простатит (синдром на хронична тазова болка) – най-честият вид на заболяването;
- асимптоматичен възпалителен простатит – протича безсимптомно и се установява с лабораторни тестове.
Клиничната картина зависи от конкретния вид на заболяването. Острата форма протича с болка, втрисане и повишена температура. Характерно е наличието на проблеми с уринирането (слаба струя, често и болезнено уриниране). За хроничния бактериален простатит са типични болките при уриниране и еякулация.
В спермата е възможно да се открият следи от кръв. Мъжете се оплакват от чести и неотложни позиви за уриниране, особено през нощта. Синдромът на хроничната тазова болка се проявява с болка, налична за 3 или повече месеци. Тя често засяга скротума, върха на пениса, зоната между скротума и ректума и долната част на корема.
Основната причина за развитие на бактериален простатит е инфекция, засягаща простатата. Небактериалната форма на заболяването се предизвиква от възпаление, стрес, травми и предишни инфекции на уринарния тракт. Други рискови фактори са отслабен имунитет, инфекция с HIV или наличие на СПИН, употреба на катетър, взимане на биопсичен материал от простатата и др.
Диагнозата се базира на анамнезата на пациента и провеждането на допълнителни изследвания. Ултразвуковото изследване позволява детайлно визуализиране на простатната жлеза.
Оглед на вътрешната част на уретрата, пикочния мехур и простатата е възможен с помощта на специален уред, наречен цистоскоп. За установяване на причинителя на заболяването се назначава изследване на простатен секрет и урина.
При нелекуване или неправилно проведено лечение на острия бактериален простатит е възможно той да хронифицира. Други възможни усложнения са абсцес, бактериемия, епидидимит (възпаление на надсеменника) и др. Заболяването може да доведе и до инфертилитет.
Лечението се провежда с антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и алфа блокери, които повлияват благоприятно болезненото уриниране. Курсът на лечение при бактериален простатит типично отнема по-дълго време.
Терапевтирането на небактериалното възпаление може да включва приложение на анксиолитици и антидепресанти.
Източници:
