Невробластомът представлява злокачествено заболяване, което засяга определени типове нервна тъкан. Обикновено започва в някоя от двете надбъбречни жлези.
Възможно е обаче да се развие и в областта на главата, шията, гърдите, корема, какно и в гръбначния стълб.
Това е най-често срещаният солиден тумор при бебетата и третият най-чест рак при децата, като пред него се нареждат мозъчните тумори и левкемията. Средната възраст, на която се диагностицира, е 17 месеца.
Невробластомът може да има различно разположение. Най-честата локализация е коремната, но е възможно да се срещне още около гръбначния стълб, а също така в гръдната и носната кухина.
Някои общи симптоми са умора, треска и загуба на апетит. Клиничната изява зависи от разположението на тумора. В корема той може да е причина за подуване и запек, но също и за диария. Засягайки гръбначния стълб може да причини слабост.
Дихателни нарушения могат да се развият при тумор в гръдния кош. Ако проникне в костния мозък се превръща в причина за развитие на анемия. Набюдава се непостоянна хипертония, тъй като има активна хормонална секреция, повишаваща кръвното налягане. Характерен симптом е липсата на изпотяване от страната на тумора.
Точната причина за развитие на заболяването не е изяснена. Тя зависи от много фактори, сред които генетична предразположеност и различни физични и химични причини.
Диагнозата включва провеждане на физикален преглед, кръвни и образни изследвания. Последните включват изследване с ултразвук, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и компютърна томография.
Поставянето на окончателната диагноза и изготвянето на лечебния план се финализират след получаване на резултатите от хистологичното изследване на биопсичен материал. Ако има съмнение за разпространение на процеса в костния мозък също се взема биопсия.
Двете най-чести усложнения на заболяването са метастазиране на рака и компресия на гръбначния мозък. Невробластомът дава метастази в костен мозък, лимфни възли, кости, черен дроб и др. Компресията на гръбначния мозък настъпва в резултат на притискането му. Този процес може да предизвика парализа и болка.
Лечението се планира спрямо степента на риска. Може да се състои само в проследяване, оперативно лечение, химио- и лъчетерапия. Когато рискът е среден или висок, туморът може да бъде отстранен само частично, като операцията се следва от провеждане на химиотерапия и лъчелечение. Възможно е провеждане на трансплантация на костен мозък.
Източници: