Нефротичният синдром представлява заболяване, което протича с тежка протеинурия (отделяне на белтък с урината), хипопротеинемия (намалено количество на белтък в кръвта) и поява на отоци по тялото.
Заболяването се развива като резултат от нарушена пропусквателна селективност на бъбреците.
Когато настъпва в детска възраст, нефротичният синдром се разделя на идиопатичен и вторичен (развива се на фона на друго подлежащо заболяване/заболявания). Според времето на първата си изява бива вроден (настъпва през първите три месеца след раждането) и инфантилен (проявява се пред първата година от живота).
Симптомите включват загуба на големи количества белтък с урината (>3.5 гр.), повишени нива на холестерола и триглицеридите и понижени стойности на албумин в кръвта (хипоалбуминемия). Може да се развие анемия.
Физически може да се наблюдават отоци, които засягат предимно очите и долните крайници. Среща се и генерализиран оток (аназарка). Урината на заболелите е пенеста. От страна на дихателната система се наблюдават белодробен оток, плеврален излив.
Причините за заболяването се разделят на първични и вторични. Към първичните спадат:
- нефропатия с минимални промени;
- фокална сегментна гломерулосклероза;
- мембранна нефропатия;
- тромбоза на бъбречните вени и
- насредствена нефропатия.
Тези състояния се наричат първични, тъй като засягат само бъбреците. Примери за вторични причини са:
- системен лупус еритематодес;
- захарен диабет;
- прееклампсия;
- амилоидоза и др.
За поставяне на диагнозата се изследват кръв и урина съответно за доказване на протеин в урината и за проследяване на стойностите на албумина, холестерола и триглицеридите. Структурните промени в бъбреците се оценяват с помощта на ехографско изследване. Най-точно диагнозата може да бъде поставена чрез бъбречна биопсия.
Сред усложнения на нефротичния синдром се нареждат установяването на повишен холестерол в кръвта, недохранване, артериална хипертония, развитие на тромбози, остра бъбречна недостатъчност, инфекции и др.
С течение на времето нефротичният синдром може да доведе до загуба на бъбречна функция, което води до доживотно лечение на диализа или провеждане на бъбречна трансплантация.
За овладяване на състоянието се провежда симптоматично лечение с:
- диуретици,
- антихипертензивни средства,
- статини,
- антикоагуланти,
- антибиотици (при нужда) и
- имуносупресори.
Бъбречното увреждане се лекува с помощта на кортикостероиди. Те ограничават загубата на белтък с урината, намаляват отока и понижават риска от развитие на инфекция.
Източници:
