Близо един от всеки трима пациенти, хоспитализирани в български болници, показва данни за наличие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), но остава без поставена диагноза.
Това показват резултатите от мащабния проект „Здрави ли са бъбреците ти?", проведен от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и Българската болнична асоциация (ББА).
Алармиращи резултати от националното изследване
Проучването обхваща над 2500 пациенти в кардиологични и ендокринологични отделения на седем големи болници в страната. При всички участници са изследвани ключовите бъбречни показатели, като креатинин и албуминурия, като резултатите разкриват сериозен здравен проблем.
„Тези резултати показват, че са необходими мерки, които да осигурят диагностика на ХБЗ. Голяма крачка е въвеждането на двата основни бъбречни теста. За да може да се постави диагноза, обаче, е нужно кодиране на заболяването! У нас това заболяване липсва!“, обясни Христина Николова, председател на АПБЗ.
Системен проблем в здравеопазването
Основният проблем се корени в липсата на подходящи медицински кодове за хроничното бъбречно заболяване в българската здравна система. В момента се използва остарелият термин „хронична бъбречна недостатъчност“ който отразява само терминалния стадий на заболяването.
Според специалистите, 9 от 10 души с ХБЗ нямат поставена диагноза, което води до късно откриване, инвалидизация и преждевременна смърт.
Какво представлява хроничното бъбречно заболяване
ХБЗ е заболяване, свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция, което преминава през шест етапа. С напредването на стадиите значително нараства рискът от хронична бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация.
Особено тревожно е, че голяма част от пациентите с ХБЗ умират от сърдечносъдови заболявания още преди да достигнат до бъбречна недостатъчност. Най-висок риск за развитие имат хората с диабет и артериална хипертония.
Заболяването протича без симптоми в ранните етапи. Пациентите не могат да усетят дали бъбреците им са болни, което прави редовните профилактични прегледи жизненоважни за рисковите групи.
„За БЛС е чест да бъде домакин на това събитие, за да покажем заедно, че срещу хроничното бъбречно заболяване има оръжие и че може да не се стига до най-големите усложнения – хемодиализата, която освен всичко е и огромно перо в бюджета за здравеопазване“, заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз.
Необходими промени
За подобряване на диагностиката експертите предлагат:
- Въвеждане на кодове за ХБЗ чрез осъвременяване на класификацията МКБ-10
- Диспансерно наблюдение на ранните етапи от общопрактикуващи лекари
- Задължителна консултация с нефролог по описан алгоритъм
Доц. д-р Любомир Киров от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари даде за пример Румъния, която вече е предприела успешни промени за ранна диагностика и достъп до лечение.
Добрата новина е, че ако ХБЗ бъде открито и лекувано навреме, прогресията му може да бъде забавена, а първите етапи на заболяването дори могат да бъдат обратими.
Министър Силви Кирилов определи проекта като „изключително ценен пример за превенция, информираност и грижа, насочени към едни от най-уязвимите групи пациенти“.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
