Миокардитът представлява възпалително заболяване на сърдечната мускулна тъкан. То е една от водещите причини за смърт при млади хора. Мъжете са по-засегнати от жените.
В зависимост от причината за възникването си, миокардитът се разделя на две големи групи – инфекциозен и неинфекциозен. Спрямо клиничния си ход, процесът се разделя на остър, подостър и хроничен.
Причинителите на инфекциозен миокардит са различни вируси и бактерии, гъбички, паразити, протозои и др. Тази форма се среща рядко при пациенти с нормално функционираща имунна система.
Неинфекциозният миокардит настъпва под влияние на медикаменти, радиация, хипо- или хипертермия, при ухапвания от насекоми, под въздействие на съпътстващи заболявания и др.
Клиничната симптоматика е израз на възпалението на миокарда и включва признаци като:
- болка в гръдната област;
- сърцебиене (тахикардия);
- застойна сърдечна недостатъчност;
- треска;
- слабост;
- умора;
- задух;
- внезапна смърт.
Диагностицирането на заболяването включва снемане на подробна пациентска анамнеза и провеждане на физикално изследване. Окончателната диагноза се поставя с помощта на електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиография и образни изследвания – рентгенография на гръден кош.
За установяване на възпалителни и некротични огнища лекарите назначават провеждане на радиоизотопни изследвания. Хистологичното доказване на инфекциозен миокардит се извършва чрез ендомиокардна биопсия.
Когато заболяването протича леко, рядко се наблюдава настъпване на усложнения. При тежките форми е възможно сърцето да се увреди, вследствие на което да настъпят някои дълготрайни последици като:
- сърдечна недостатъчност;
- аритмия;
- инфаркт;
- инсулт;
- сърдечен арест – състояние, което може да доведе до настъпване на внезапна сърдечна смърт и др.
Миокардитът трябва да се отграничава внимателно от други заболявания, които могат да бъдат потенциални причинители на подобни клинични признаци – остър инфаркт на миокарда, белодробна тромбоемболия и остър перикардит.
В леките си форми миокардитът може да премине и без приложение на специфично лечение. Болните трябва да почиват и да избягват физически натоварвания. Ако заболяването протича тежко се прилага лекарствено лечение, таргетиращо конкретния причинител – антибиотици или противовирусни медикаменти. За намаляване на сърдечния оток, който настъпва в хода на инфекцията, и за контрол върху възпалителния процес се прилагат противовъзпалителни средства.
По преценка на лекаря в терапевтичния план могат да се включат и ACE-инхибитори, бета-блокери, диуретици и др.
Източници:
