Малигненият меланом представлява най-злокачественият тумор в човешката патология, който произхожда от пигментните клетки на кожата.

Той е изключително агресивен, расте бързо и рано дава метастази в други части на тялото. Меланомът е сравнително рядък тумор, но случаите на засегнатите от него показват тенденция към бързо нарастване.

Снимка: iStock

Известни са четири основни форми на меланома:

  • Повърхностно разпространяващият се меланом представлява повече от 50% от всички меланоми. В ранните му стадии се наблюдава добре ограничена и леко надигната пигментация, с неправилен ръб, която в напреднал стадий се засилва и започва леко да секретира и кърви.
  • Нодуларният меланом се представя като надигнато образувание с червено-кафеникаво оцветяване, като често настъпва разязвяване и кървене. Прогнозата му е много лоша.
  • Акрално лентигиозният меланом има три подвида, които засягат съответно дланите и стъпалата, зоната под ноктите и под съседната тъкан и лигавиците.
  • Лентиго малигна меланомът засяга по-възрастните пациенти. Най-често се разполага по лицето под формата на кафяво петно, което расте периферно, а цветът му се променя неравномерно. Може да се разязви и да отделя секрет.

Клиничната картина на меланома варира. Алармиращи симптоми са промените в размера, формата или цвета на съществуваща бенка. Правилото ABCDE може да се използва като ориентир за признаците на злокачествен процес.

  • Асиметрия (Asymmetry) – формата на едната половина от бенката не съвпада с другата ѝ половина.
  • Граници на бенката (Border) – те са неравномерни, назъбени или неясно очертани.
  • Цвят (Color) – в цвета на бенката може да има примеси на различни нюанси - черно, кафяво или светлокафяво, сиво, бяло, червено или синьо.
  • Диаметър (Diameter) – диаметърът типично е >6 мм (размер на гумичка на молив).
  • Развитие (Evolving) – бенката се изменя по размер, форма, цвят или външен вид или се разраства в областта на здравата кожа.

Една от основните причини за развитието на меланом е ултравиолетовата радиация. Честотата на заболяването е най-висока при хора, които имат светла кожа. Известно е, че кожният пигмент оказва защитно действие и това е причината хората с по-тъмна кожа да боледуват по-рядко.

Честотата на заболяването е по-висока при хората, които се излагат прекомерно на слънце или използват солариум. Съществува и генетична предразположеност.

Снимка: iStock

Единственият доказан начин за откриване на меланом е чрез биопсия. Отстранява се малък участък от засегнатата част на кожата, който след това се разглежда под микроскоп, а лекарят преценява дали в тъканта има ракови клетки.

Сериозно усложнение на заболяването е разпространяването му (метастазиране) в други тъкани и органи. Меланомът метастазира в регионалните лимфни възли, белия дроб, мозъка, черния дроб.

Ракът може да увреди тъканта, в която се разполага, причинявайки трайни белези, които могат да доведат до сериозен психологически дискомфорт. В случай на излекуване, не трябва да се подценява възможността за завръщане на заболяването (рецидив).

Терапевтичната стратегия включва прилагането на различни методи: операция, лъче- и химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия. При малки или повърхностно разположени тумори може да се приложи криотерапия. Това е процедура, при която раковите клетки се замразяват с помощта на течен азот, вследствие на което те умират и отпадат.

 Източници: