Хроничната обструктивна белодробна болест представлява прогресиращо заболяване, което се развива вследствие на хроничен бронхит и/или белодробен емфизем.
За ХОББ е характерен ограниченият въздушен поток в дихателните пътища, който не е напълно обратим. С прогресията си, заболяването се влошава и води до развитие на дихателна недостатъчност.
Рисковите фактори за развитие на хронична обструктивна белодробна болест (както и на хроничния бронхит и белодробния емфизем) са генетичната предразположеност, тютюнопушенето, замърсения въздух, излагане на химически вещества, индустриални прахове, газове и др.
Важно е да се отбележи, че ХОББ се среща главно при хора над 40 години, като рискът за поява на заболяването се увеличава с напредване на възрастта. Въпреки това, най-важният рисков фактор за развитие на заболяването, е цигареният дим. Той е и единственият агент с доказана причинно-следствена връзка за развитие на ХОББ.
Тютюнопушенето увеличава риска от изява на ХОББ с между 80 и 90%. Не бива да се подценява и пасивното пушене. Прекарани инфекции на белите дробове в детството (особено повтраящи се) увеличават шанса за развите на ХОББ на по-късен етап от живота.
За хроничната обструктивна белодробна болест е характерно наличието на хроничен възпалителен процес в дихателните пътища и тъканите на белия дроб. Той активира специфични клетки на имунната система, които отделят редица медиатори и токсични вещества. Именно те предизвикват увреждането на белия дроб.
В резултат на на ХОББ се развиват усложнения като респираторни инфекции, белодробно сърце (пулмонална хипертония); повишено кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, аритмия, сърдечна недостатъчност и сърдечносъдови инциденти. Според различни проучвания, пациентите, диагностицирани с ХОББ имат по-висок риск от развитие на рак на белия дроб (белодробен карцином).
Различават се две основни форми на заболяването – бронхитна и емфиземна. Това са двете крайности в спектъра на хроничната обструктивна белодробна болест. При част от пациентите, патологичните промени показват голяма динамика и са частично обратими.
Заболяването има четири стадия. В първи стадий е налице лека обструкция (стеснение, запушване), във втори – умерена, в трети – тежка, а в четвърти стадий има тежка обструкция или умерена обструкция, придружена с данни за хронична дихателна недостатъчност.
В началото клиничните симптоми на заболяването са леки, поради което често остават пренебрегнати от пациентите. Обикновено се започва с кашлица, която не спира, и с течение на времето става хронична. Възможно е отделянето на храчки (експекторация). Друг характерен симптом е задухът (диспнея).
В началото той се появява само при физическо натоварване, а в напредналите стадии на заболяването започва да се усеща дори и при покой. С развитието на заболяването извършването на рутинните дейности от ежедневието се превръща в предизвикателство за пациента.
В напреднал стадий пациентите отслабват значително, а мускулите им започват да атрофират. Други късни прояви са отоци по долните крайници, хронична умора, постоянна кашлица, съпътствана от тежък задух в покой. Симптомите са с подчертано пристъпен характер.
Диагнозата на хроничната обструктивна белодробна болест често се поставя в напреднал стадий. Това е свързано с неспецифичността на клиничната изява на заболяването и неглижирането му от страна на пациента. Лекарят снема детайлна анамнеза и извършва задълбочен физикален преглед на белия дроб. Провеждат се различни функционални изследвания.
Спирометрията оценява функционалния белодробен капацитет и количеството въздух, която преминава през белите дробове. Друго функционално изследване е пулсовата оксиметрия, която се използва за измерване на кислородната сатурация (нивата на кислород в кръвта).
Могат да бъдат назначени и лабораторни изследвания. Те не играят съществена роля в поставянето на окончателната диагноза, но са от помощ за отдиференцирането на ХОББ от други заболявания, които засягат белодробната тъкан като увреждания вследствие от туберкулоза, различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания и др.
Изследват се храчки, чиито особености дават ценна представа за състоянието на пациента и напредъка на заболяването. При поставянето на диагнозата важна роля играят и различните образни изследвания: рентгеново изследване и компютърна томография.
Лечението на хроничната обструктивна белодробна болест изисква промяна в стила на живот. Засегнатите трябва за откажат тютюнопушенето, да се хранят пълноценно, да поддържат добра физическа активност и да изпълняват подходящи дихателни упражнения.
По преценка на лекуващия лекар в лечебната стратегия могат да бъдат включени и различни витамини и минерали. Двата класа медикаменти, които се използват за лечение на ХОББ, са бронходилататорите (разширяват дихателните пътища) и лекарствата с противовъзпалително действие - обикновено се предписват кортикостероиди.
Чрез терапията се цели подобряване на газообмена в белите дробове и оттам - подобряване на клиничните симптоми. Приложението на антибиотици се препоръчва при наличие на подлежаща белодробна инфекция.
Лекарят може да назначи и прилагането на кислородотерапия в домашни условия. Състои се в подаване на обогатен с кислород въздух с помощта на специална апартура. Тя подобрява функционалния капацитет на белия дроб, облекчава задуха, влияе положително и върху пулмоналната хипертония.
В много напреднал стадий на ХОББ от полза може да бъде дихателната рехабилитация. Хирургичното лечение много рядко се използва при пациенти с ХОББ.
Пациентите подлежат на периодично проследяване, съпътствано от съответните прегледи при специалист. При постигане на добър контрол върху заболяването, засегнатите могат да водят нормален живот, неразличим от този на здравите хора.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести от проф. д-р Захарий Кръстев, дмн от 2010 г., 21-27 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/copd/symptoms-causes/syc-20353679
- https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/chronic-obstructive-pulmonary-disease-(copd)