Милиони хора по света продължават да се борят с последиците от COVID-19 дълго след преболедуването на острата инфекция. Докато едни страдат от задух и респираторни проблеми, други се сблъскват с мозъчна мъгла и когнитивно увреждане, а трети изпитват непрекъсната хронична умора.
Защо симптомите на дълъг COVID варират толкова драстично при различните пациенти? Ново мащабно проучване хвърля светлина върху този въпрос, установявайки че заболяването всъщност има четири основни типа, базирани на характерни групи симптоми.
Проучване анализира над 2.4 млн. пациенти с Ковид
Според проучване, публикувано в научното списание eClinicalMedicine, екип от изследователи е анализирал данни от 64 изследвания, обхващащи 2.43 млн. участници от 20 държави. Това представлява най-обширният опит досега да се систематизират подходите за класификация на дълъг Ковид и да се предложи структурирана диагностична рамка за грижа за пациентите.
Проучването следва стриктните PRISMA насоки (Preferred Reporting Items for Systematic Reviews and Meta-Analyses) и обединява глобални данни за честотата на различните симптоми, демографските особености на засегнатите и начините, по които специалистите групират проявите на заболяването.
Четирите основни типа дълъг Ковид според симптомите
Анализът разкрива, че дългият Ковид може да бъде систематично описан чрез повтарящи се модели на симптоми, които се групират по характерен начин. Експертите идентифицират четири основни клъстера, базирани предимно на засегнатите органни системи:
1. Респираторен тип (47% от пациентите)
Респираторните проблеми са най-доминиращата група симптоми при дългия COVID, засягаща близо половината от всички пациенти. Този подтип се характеризира с:
- Продължителен задух (диспнея);
- Кашлица;
- Болки в гърдите;
- Намалена белодробна функция.
Мъжете показват по-висок риск за развитие на този тип симптоми в сравнение с жените.
2. Неврологичен тип (31% от пациентите)
Този тип включва широк спектър от неврологични симптоми и засяга приблизително една трета от пациентите:
- Когнитивно увреждане (известно като „мозъчна мъгла”);
- Проблеми с паметта и концентрацията;
- Сетивни нарушения;
- Главоболие;
- Загуба на обоняние и вкус.
Изследванията показват, че жените имат значително по-висок риск за развитие на невропсихиатрични симптоми.
3. Стомашно-чревен тип (28% от пациентите)
Близо една четвърт от пациентите с дълъг Ковид преживяват стомашно-чревни нарушения, включващи:
- Хронично несмилане;
- Синдром на раздразнените черва (СРЧ);
- Гадене и повръщане;
- Диария или запек;
- Коремни болки.
4. Тип, доминиран от хронична умора (37% от случаите)
Умората се откроява като „централен хъб” в симптомната мрежа на дългия Ковид. При над една трета от пациентите тя формира собствен клъстер и често се проявява заедно с:
- Ставни болки;
- Когнитивна дисфункция;
- Задух.
Жените показват значително по-висок риск за развитие на хронична умора в сравнение с мъжете.
Симптомите често се застъпват
Важно е да се отбележи, че тези четири типа не са взаимно изключващи се категории. Много пациенти изпитват симптоми от повече от една група едновременно. Анализът на съвместната поява на симптоми разкрива, че умората често се появява заедно с неврологични и респираторни проблеми, създавайки сложна клинична картина.
Други двойки симптоми, които често се появяват заедно, включват:
- Тревожност и депресия (установени в 10 изследвания).
- Загуба на обоняние и загуба на вкус (установени в 10 изследвания).
Нова диагностична рамка за персонализирано лечение
Въз основа на тези открития, изследователите предлагат структурирана рамка за управление, ориентирана към подтиповете на заболяването. Този подход има за цел да преведе общите лекари от модела „един размер за всички” към по-персонализирано лечение:
Стъпка 1: Класифициране на пациентите според съвместната поява на симптоми.
Стъпка 2: Картографиране към релевантни органни системи..
Стъпка 3: Включване на стратификация според тежестта на състоянието
Стъпка 4: Препращане към специалисти (невролози, пулмолози, гастроентеролози) за по-специализирано лечение и рехабилитация.
Какво означава това за пациентите?
Разбирането, че дългият Ковид има мултисистемен характер с различни подтипове, отваря врати към по-ефективна диагностика и лечение. Вместо общ подход, здравните специалисти вече разполагат с клинични насоки, които им позволяват да идентифицират специфичния тип дълъг Ковид при всеки пациент и да насочат лечението.
Демографските фактори също играят роля: възрастта, полът, социално-икономическият статус и съпътстващите заболявания могат да влияят върху това кои симптоми ще се проявят по-силно.
Пътят към прецизна медицина
Настоящото проучване поставя важна основа за бъдещата прецизна медицина в областта на дългия Ковид. Макар разнообразието в оригиналните данни да представлява предизвикателство, изследването демонстрира, че систематичното описание на заболяването е възможно.
Експертите подчертават, че бъдещите изследвания трябва да интегрират тези клинични клъстери с биологични данни, мулти-омикс анализи и други подходи. Това би помогнало да се разкрият специфичните механизми, управляващи всеки подтип, приближавайки медицината към целенасочени лечения и дори потенциални лекарства.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
--------------------------------------------------------------------------
Източници
- eClinicalMedicine – Систематичен преглед на рамката за подтипизиране и управление на дълги COVID проучвания
- World Health Organization (WHO) – Дефиниция на клиничен случай за състояние след COVID-19
- PubMed Central – Изследователска база данни за дълги COVID проучвания
- PRISMA Guidelines – Предпочитани елементи за докладване за систематични прегледи и мета-анализи
- Medical News Today (2026). Дългосрочни симптоми на COVID, които могат да променят грижите за пациентите











