Епилепсията е хронично мозъчно разстройство, което протича с повтарящи се епилептични пристъпи, следвани от невробиологични, когнитивни, психологически и социални последици.
Тези пристъпи варират по сила и честота, като понякога включват краткотрайна загуба на съзнание или неконтролируеми движения на тялото.
Съществуват различни форми на епилепсията. Те се различават по причината за възникване, типа на пристъпите и степента, в която са засегнати различните мозъчни зони. Пристъпите могат да се разделят на генерализирани пристъпи, които засягат целия мозък, и фокални пристъпи – те обхващат само определена мозъчна част. юсъществуват и специални синдроми – те включват пристъпи, които възникват в определени ситуации.
Клиничната картина на епилепсията варира според вида на пристъпите и често включва внезапни и неконтролируеми движения, загуба на съзнание или сетивни възприятия като звуци и миризми. При генерализирани пристъпи засегнатите могат да стягат мускулите си, да извършват ритмични движения, да издават звуци и т.н. Често срещано е изпускането на урина.
Симптомите на фокалните пристъпи зависяг от това коя част напмозъка е засегната. След пристъп пациентите се чувстват уморени, изпитват главоболие и имат говорни нарушения. Често не помнят какво се е случило по времето на пристъпа.
Причините за епилепсията често остават неясни и в този случай епилепсията се нарича идиопатична. Предполага се, че наследствеността и мозъчните увреждания играят важна роля в развитието ѝ. Когато причините за епилепсията е известна, тя се нарича вторична.
Те могат да включват:
- вродени аномалии и генетични нарушения;
- мозъчни увреждания;
- тумори в мозъка;
- тежка травма на главата;
- инсулт и др.
Диагностицирането на епилепсия включва снемането на подробна анамнеза и провеждане на електроенцефалография (ЕЕГ). Тя помага за регистриране на аномалии в мозъчната активност. Образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и компютърна томография също се използват за откриване на структурни промени в мозъка, които могат да причинят пристъпите.
Епилепсията може да доведе до различни усложнения, като наранявания при падания по време на пристъп, затруднения в ежедневието, поява на тревожност или депресия.
Лечението на епилепсията обикновено включва използването на антиепилептични медикаменти, които намаляват честотата на пристъпите. При някои пациенти може да се приложи хирургично лечение, ако причината за състоянието може да се локализира и отстрани или ако пациентите не се повляват от медикаментозната терапия.
Първата помощ при епилептичен пристъп включва поставяне на пострадалия в странично положение, за да се осигури достъп на въздуха до белите дробове.
Източник:
