В старата поговорка „музиката лекува душата“ със сигурност има известна доза истина. Много от нас слушат приятни мелодии, за да се успокоят, за да се развеселят или да се измъкнат от стягащата ги за гърлото депресия.
Това не е всичко. Неврологът музикант Даниел Левитин твърди в своята последна книга, че музиката има способността да подобри работата на имунната ни система и да ни направи по-издръжливи.
Има много лекари, които интуитивно са забелязвали през годините, че музиката помага на пациентите да се възстановят по-бързо, но досега нямаше научни доказателства за това явление. През последните години обаче в някои болници по света медиците все по-често използват приятните и успокояващи тонове, за да намалят болката при хората след операция.
В това няма нищо изненадващо. Първите проучвания в тази област доказват по недвусмислен начин, че определени мелодии имат благоприятен ефект не само върху психиката, но и върху физиката на хората.
Учените от Националните здравни институти на САЩ правят опити да открият как невронната мрежа реагира на музиката и може ли тя да се превърне в терапевтичен метод, който да съпътства традиционното лечение на пациентите. Преди няколко месеца те съобщиха, че са постигнали малък успех при хора с инсулти, както и при тези, които са засегнати от болестта на Паркинсон.
Как ни влияе музиката?
„Музиката отвежда пациентите за няколко минути на съвсем друго място – там, където те не мислят за болката и проблемите си“, казва челистката Марта Ванс.
В продължение на един месец тя е свирила на болни, които са били изолирани, за да се избегне разпространението на опасна инфекция. Сега е на мнение, че науката трябва да разбере по-добре как мозъкът обработва музиката и как това познание може да се използва от лекарите в терапията на пациентите.
„Мозъкът е способен да компенсира определени недостатъци в комуникацията между невроните, като използва музика“, твърди и генетикът д-р Франсис Колинс, който пък свири на китара по болниците в свободното си време. По думите му, за да се превърне тази способност в успешна терапия, е необходимо да се разбере кои мозъчни зони са останали незасегнати от съответното заболяване и да се активират чрез различни тонове.
Факт е, че през последните години учените са направили огромен напредък в разбирането на това как човешкият мозък обработва музиката. Те са успели дори да опишат как съответните звуци влияят на ума и на тялото като цяло. Ето седем неща, които науката е доказала и не подлежат на съмнение:
Музикантите имат повече неврони
Не е тайна, че музиката оказва сериозно влияние върху мозъчната активност. Различните типове мелодии и ритми могат да предизвикат лавина от емоционални реакции у всеки човек, твърдят учените.
Според тях дори шумът на игриво поточе или звукът, издаван от преминаването на вятъра през клоните на дърветата, може да насърчи творчеството. А какво остава за музиката?! Тя е способна да накара сивото ни вещество да премахне всички препятствия и да се развие до изненадващи нива.
Новините са изключително добри за музикантите – особено за онези, които са започнали да свирят на някакъв инструмент още в ранна детска възраст. Според някои изследвания ходенето на уроци по музика може да насърчи развитието на речта, както и да подобри овладяването на невербалните разсъждения у подрастващите.
Неврологът Готфрид Шлауг от медицинското училище на университета в Харвард дори твърди, че в мозъка на музикантите има повече неврони в сравнение с онези, които никога не са свирили на някакъв инструмент. Или иначе казано, те са по-умни.
Класиката лекува епилепсия и кома
Преди няколко хилядолетия музиката е била използвана от древните лечители в различни ритуали за подобряване на телесното здраве на хората. Например има сведения, че Платон е предложил да се използват различни песнопения с цел да се премахне безпокойството. Докато Аристотел ги е използвал като терапия при хора с нестабилни емоции. Древните гърци пък почитали Аполон, който се считал хем за музикант, хем за лечител.
Днешната наука твърди, че музиката действително повлиява редица биологични процеси в организма. Например онези, които слушат музика, докато работят, се уморяват сравнително по-бавно от другите. Освен това, ако те стоят със слушалки в ушите, успяват да контролират пулса, скоростта на дишане и кръвното си налягане. Установено е също така, че нивата на стресовите хормони останат в рамките на нормалното.
Учените споменават и за т.нар. ефект на Моцарт. Всъщност става дума за музикална терапия, която дава идеални резултати при хора с епилепсия, като намалява техните пристъпи до минимум. Произведенията на този гениален композитор имали позитивно влияние и върху пациентите в кома. По-високите тонове обаче понякога могат да доведат до паника и повишено безпокойство, предупреждават учените.
Баладите предразполагат към секс
Може би малцина знаят, че музиката може да увеличи либидото, макар че повечето от нас поне веднъж в живота си са използвали прочувствени балади, за да вкарат партньора си в леглото.
Урологът Й. Марк Хонг твърди, че музиката и сексът вървят ръка за ръка, тъй като приятните мелодии могат да заредят с приятни емоции всеки човек и да го подготвят за интимното преживяване. Освен това слушането на любими мелодии може да повиши нивата на серотонин в женското тяло и на тестостерон в мъжкото.
Според едно проучване на група френски изследователи самотните жени са по-склонни да дадат своя телефонен номер на напълно непознат мъж, ако слушат романтични балади. В същото време обаче, ако им бъде пуснато рок парче или друга по-агресивна музика, те не биха се доверили на партньор, с когото са се запознали случайно в нощния клуб или на концерт.
Тичаме по-бързо на поп парчета
Няколко проучвания показват, че музиката може да увеличи издръжливостта на хората по време на физическо натоварване във фитнеса, например. По-ритмичните поп парчета са в състояние да ни зареждат с енергия при различни кардио упражнения, твърдят експертите.
Едно проучване, проведено преди няколко години, показва, че велосипедистите, които са слушали музика, докато въртят педалите, са използвали 7% по-малко кислород от онези, които не са имали слушалки в ушите. Оказало се, че ритъмът в песните повишава мотивацията, макар това да важи само до определен праг на натоварване (до достигането на пулс от 145 удара в минута).
Някои треньори използват тези открития и съставят списък с песни, мотивиращи бегачите на дълги разстояния да тичат по-бързо и по-дълго, без да се изморяват. Тези мелодии служат за поддържане на най-оптималното темпо на тичане, което да им осигури победа по време на състезанията.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
