Сънната апнея (СА) е свързана с по-висок риск от внезапен сърдечен арест (ВСА) и сърдечни ритъмни нарушения при деца с епилепсия, пише онлайн изданието Medical Express. Това показват резултатите от мащабно изследване, публикувано онлайн на 19 август в списание Pediatrics.

Според водещия автор д-р По-Мин У, Национален университет „Чен Кунг“, изводите подчертават необходимостта от индивидуален терапевтичен подход:

Нашите данни сочат, че комбинираното наличие на епилепсия и сънна апнея значително повишава вероятността от фатални сърдечни проблеми. Навременното разпознаване и лечение на апнеята може да намали този риск.“

 

Какво представлява сънната апнея?

Сънната апнея е нарушение на съня, при което дишането спира многократно за кратки периоди от време. При децата това може да доведе до нарушения в концентрацията, умора през деня и проблеми в развитието.

Това се случва, защото по време на сън мускулите в областта на гърлото се отпускат. При някои деца небцето, езикът или уголемени сливици и аденоиди (две подутини над сливиците, които служат за ограничаване на инфекцията) могат временно да блокират дихателните пътища. В резултат дишането спира за секунди, нивата на кислород в кръвта падат и мозъкът изпраща сигнал за събуждане. Така сънят става накъсан, а организмът е подложен на хроничен стрес.

Връзката между сънната апнея и епилепсията

Епилепсията е хронично неврологично заболяване, при което в мозъка възникват внезапни и неконтролирани електрически разряди. Те водят до пристъпи, които могат да се проявят като кратки нарушения в съзнанието, неволни движения или гърчове.

Снимка: Canva

Когато епилепсията се комбинира със сънна апнея, натоварването върху сърдечно-съдовата система става значително по-голямо. Липсата на кислород по време на сън не само нарушава нормалното функциониране на мозъка, но може да предизвика или засили епилептичните пристъпи. Това допълнително увеличава риска от фатални аритмии и внезапен сърдечен арест.

Нашите резултати показват, че комбинацията от двете заболявания създава особено висок риск, който не бива да се подценява,“ казва д-р По-Минг У.

Какво разкриват данните?

Как е проведено изследването

Учените използват национален здравноосигурителен регистър, който обхваща хиляди деца. За да направят сравненията възможно най-точни, те създават две групи, едната включва деца с епилепсия и сънна апнея, а другата – само с епилепсия. 

 

Проследяването продължава между 5 и 10 години, като през това време се регистрират случаи на внезапен сърдечен арест и нарушения в сърдечния ритъм.

Основни резултати

Децата, които имат едновременно епилепсия и сънна апнея, се оказват най-застрашени, тъй като при тях се регистрират над 50 случая на внезапен сърдечен арест (от 10 000 пациенти). 

За сравнение: При деца само с епилепсия случаите са 20, а при деца само със сънна апнея – 9.

Рискът остава висок дори след години наблюдение, твърдят експертите. Близо два пъти по-висок след 5 години и с около 70% по-висок след 10 години в сравнение с децата без апнея. Освен това, при десетгодишно проследяване, данните сочат, че вероятността от появата на сърдечни аритмии се удвоява.

Друг извод е, че при децата с рефрактерна епилепсия, форма, която трудно се повлиява от лечение, рискът от внезапен сърдечен арест също е увеличен.

Снимка: iStock

Влияние на лечението на апнеята

Резултатите показват и интересна връзка с методите на лечение. Дългосрочното прилагане на апарат за непрекъснато подаване на въздух (CPAP) е свързано с по-висока честота на сърдечни инциденти. Авторите уточняват, че вероятно това не се дължи на самата терапия, а на факта, че CPAP обикновено се прилага при най-тежките случаи на апнея.

В същото време хирургичната намеса (премахване на сливици и аденоиди) намалява риска повече от два пъти. Това подкрепя мнението, че при подходящи пациенти оперативното лечение може да бъде ефективна превантивна мярка, заключват специалистите.

Симптоми, на които родителите да обърнат внимание

Родителите трябва да следят за признаци като:

  • силно и често хъркане;
  • спиране на дишането по време на сън;
  • необичайна умора и сънливост през деня;
  • затруднена концентрация или промени в поведението;
  • зачестяване на епилептичните пристъпи.

 

Навременната консултация със специалист може да помогне за поставяне на диагноза и започване на подходящо лечение.

Какво означава това за практиката

Според екипа резултатите от изследването трябва да подтикнат педиатрите, невролозите и кардиолозите към следните действия:

Следене за появата на симптоми на СА (хъркане, паузи в дишането, дневна сънливост) при всяко дете с епилепсия.

Редовно кардиологично проследяване, включително ЕКГ и 24-часов холтер (малък апарат, който се закача на тялото с електроди и записва сърдечния ритъм по време на ежедневните дейности и сън), особено при рефрактерна епилепсия.

Снимка: Canva

Мултидисциплинарен подход при избора на терапия: Сътрудничество между различни специалисти при избора на лечение. Например оперативно премахване на сливиците и аденоидите или използване на апарат за подпомагане на дишането по време на сън, в зависимост от конкретния случай.

„Идентифицирането и агресивното лечение на съпътстващата сънна апнея може да се окаже ключ към предотвратяването на фатални сърдечни инциденти“, заключава д-р У.

Проучването показва, че сънната апнея значително увеличава риска от внезапен сърдечен арест при деца с епилепсия и изисква по-голямо внимание от страна на лекари и родители. Навременното разпознаване на симптомите и правилният избор на лечение могат да се окажат решаващи за предотвратяване на фатални усложнения.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.