Белодробният тромбоемболизъм е състояние, при което кръвен съсирек (тромб) запушва внезапно една от артериите в белите дробове. Често тромбът се образува във вените на краката, откъдето впоследствие се откъсва и с кръвта навлиза в белодробната циркулация.

Снимка: Getty Images

Когато тромбите стигнат до белия дроб, те нарушават нормалния газообмен. Големите емболи обичайно запушват главната белодробна артерия, а по-малките - периферните артерии.

Съществуват две форми на белодробния тромбоемболизъм: масивен и немасивен. Немасивният обхваща малки или средни клонове на белодробната артерия и причинява по-леки симптоми.

При масивната форма се запушва основната белодробна артерия, което предизвиква остро нарушение в кръвообращението и сърдечната функция. Масивният тромбоемболизъм е животозастрашаващ и изисква незабавна медицинска намеса.

Клиничната картина на белодробната емболия е представена от следните симптоми:

  • остра болка в гърдите;
  • учестен пулс;
  • затруднено и учестено дишане;
  • суха кашлица
  • изхрачване на храчки със следи от кръв.

Три са основните фактори, които водят до развитие на състоянието: промени в кръвотока, увреждания на съдовата стена и промени в начина на съсирване на кръвта. Знае се, че съществуват някои генетични състояния, които водят до повишен риск от развитие на тромбоемболизъм.

Други рискови фактори са операции, травми, затлъстяване, атеросклероза, продължително пътуване, прием на различни медикаменти и др.

Снимка: bTV

За изясняване на диагнозата се назначават редица тестове. Лабораторните изследвания установяват необяснима хипоксемия (ниско съдържание на кислород в кръвта), а стойностите на D-димера обичайно се покачват при наличие на остър тромботичен процес.

Компютърната томографска белодробна ангиография е доказан диагностичен метод при съмнение за настъпване на състоянието, защото позволява детайлна визуализация на артериите в белите дробове.

Усложненията на белодробната тромбоемболия включват:

  • белодробна хиретания - повишено налягане в белодробните артерии;
  • белодробен инфаркт;
  • респираторни усложнения;
  • усложнения на бременността при бременни жени;
  • летален изход.

Лечението на белодробния тромбоемболизъм цели да разгради тромба, да възстанови кръвотока и да предотврати формирането на нови съсиреци. Прилагат се антикоагуланти, които намаляват риска от повторно образуване на тромби.

Антикоагулантното лечение трябва да започне още при приема в спешното отделение. Възможно е да се извърши и системна фибринолиза. При масивна емболия могат да се използват тромболитици.

Източници:

Продължи да четеш