Бъбречната недостатъчност представлява състояние, при което функцията на бъбреците се уврежда тежко. Това е така, защото се засягат структурните единици на бъбреците – нефроните, което влошава тяхната работа.
Заболяването има остра и хронична форма.
При острата бъбречна недостатъчност бъбречното увреждане настъпва изведнъж. Тя е обратима и при провеждане на адекватна терапия е възможно пълно възстановяване.
Хроничната форма протича бавно, често с оскъдна симптоматика. Възможностите за лечение са ограничени, а терапията често продължава през целия живот. Наблюдават се следните стадии:
- стадий на компенсация – въпреки увредата, бъбреците все още успяват да функционират нормално;
- стадий на компенсирана задръжка – през този период неувредените нефрони работят все по-усилено, за да компенсират липсата на останалите;
- стадий на изявена бъбречна недостатъчност – компенсаторният потенциал на отделителната система е напълно изчерпан;
- краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност – единствените варианти за запазване на живота на болния са диализа и бъбречна трансплантация.
Настъпването на бъбречното увреждане се съпътства от някои характерни клинични белези като:
- промени в уринирането – те могат да включват повишено или намалено отделяне на урина, както и често уриниране през нощта;
- болка при уриниране;
- поява на отоци;
- гадене и повръщане;
- болки в коремната област;
- намален или липсващ апетит;
- промени в стойностите на кръвното налягане и др.
Бъбречната недостатъчност е често срещана при хора в напреднала възраст с множество съпътстващи заболявания (артериална хипертония, диабет и др.). Повишеното кръвно налягане, сърдечната недостатъчност, изгарянията, дехидратацията и различните автоимунни процеси ограничават кръвотока към бъбреците и са рисков фактор за развитие на състоянието.
Състояния, които нарушават извеждането на урината от организма като тумори, кисти или камъни също могат да се превърнат в причина за развитие на заболяването. Друга група потенциални причинители са различни фактори, които пряко увреждат бъбречната функция – лекарства, токсични вещества, съпътстващи бъбречни заболявания и др.
Диагнозата се базира на пациентската анамнеза и физикален преглед. Прецизната диагноза изисква провеждане на образни изследвания като ехография или компютърна томография. Изследват се също кръв и урина. Следят се нивата на креатинина, уреята, азотсъдържащите вещества в кръвта и др.
При затруднения в поставянето на диагнозата може да се наложи взимане на материал от бъбрека за хистологично изследване (биопсия).
Усложненията на заболяването включват:
- сърдечно-съдови увреждания;
- хиперкалиемия;
- анемия;
- метаболитна ацидоза;
- повишен риск от остеопоротични изменения;
- задръжка на течности и др.
Лечението е строго индивидуално. Ако причината за развитие на бъбречна недостатъчност е подлежащо заболяване, то се пристъпва към неговото лечение. Предписва се подходяща симптоматична и поддържаща терапия.
Диетата на пациентите трябва да е бедна на сол, кофеин, алкохол, а също трябва да се избягват и храни, съдържащи протеини, калий и фосфор. При липса на ефект се назначава провеждане на диализа.
Единственото доказано лечение на заболяването е бъбречната трансплантация.
Източници:
