Атеросклерозата е заболяване, което се състои в отлагане на липиди, холестерол, калций и клетъчни елементи в стената на големите и средните артерии. Тези отлагания формират плаки, които причиняват промени в лумена на съда, водейки до стесняването и дори запушването му.

Снимка: iStock

Атеросклеротичните плаки се разделят на две групи: стабилни и нестабилни плаки. Основните видове атеросклероза засягат аортата, каротидните артерии и бъбречната артерия.

Обичайно атеросклерозата не предизвиква симптоми докато ходът на съда не се стесни толкова, че кръвотокът да бъде нарушен. Пациентите съобщават за:

  • болка;
  • промени в сърдечния ритъм;
  • главоболие;
  • задух;
  • шум в ушите и др.

Засегнатите с лека степен на атеросклеротична коронарна болест могат да развият симптоми на исхемична болест на сърцето или инфаркт на миокарда. Понякога внезапната сърдечна смърт може да бъде първата изява на атеросклерозата.

Точната причина за развите на атеросклероза не е ясна. Въпреки това рисковите фактори за развитие на заболяването включват:

  • затлъстяване и захарен диабет;
  • генетична предразположеност;
  • нарушения в липидния профил;
  • тютнопушене;
  • недостиг на витамин B6;
  • напреднала възраст.

Има доказателства за връзката между инфекциите и заболяването. Например инфекцията с цитомегаловирус се свързват с развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Диагнозата се поставя чрез изследване на коронарните съдове, наречено селективна коронарна ангиография. За подпомагане на диагнозата се провеждат и кръвни изследвания. Обръща се специално внимание на липидния профил, нивата на кръвна захар, нива на щитовидните хормони. Препоръчва се и изследване на коагулационен статус. За проверка на сърдечната функция може да се направи електрокардиограма.

Снимка: Getty Images

Усложненията на атеросклерозата настъпват поради силно ограничения приток на кръв. Това е особено опасно, когато бъдат засегнати сърцето и мозъка. Някои от наблюдаваните усложнения са миокарден инфаркт, артериална хипертония, инсулт, хронична бъбречна недостатъчност. Ограничаването на кръвотока към мозъка може да понижи когнитивния потенциал на пациента и да предизвика влошаване на паметта и концентрацията - състояние, известно като съдова деменция.

Лечението включва редуциране на рисковите фактори и прилагане на медикаментозна терапия. Редовната физическа активност и избягването на алкохола и тютюнопушенето могат да повлияят благоприятно състоянието. Медикаментозното лечение включва приложение на липидопонижаващи агенти.

В някои случаи се прибягва до хилургично лечение, чиито възможности включват:

  • Ангиопластика;
  • Аорто-коронарен байпас;
  • Атеректомия и др.

 Източници:

Продължи да четеш