Желязодефицитната анемия е състояние на недостиг на желязо в организма. Той се дължи на нарушения в обмяната на желязото и производството на хемоглобин. Това е най-често срещаният тип анемия.
Тя настъпва, когато вносът на желязо с храната е недостатъчен (честа причина при вегетарианци), когато усвояването му в организма е нарушено или при повишени потребности (по време на растеж и бременност).
Железният дефицит се развива в три стадия: прелатентен железен недоимък; латентен железен недоимък (железен дефицит без анемия) и изразен железен дефицит (желязодефицитна анемия).
В началото са намалени нивата на хемоглобин докато броя на еритроцитите може да бъде в нормалните граници.
Причините за развитие на анемия са комплексни. Сред тях са хроничното кървене, дефицитът на желязо и заболяванията на храносмилателната система.
Съществен рисков фактор е хроничното кървене. Всяка ежедневна кръвозагуба, която е по-голяма от 5 мл може да се превърне в причина за развитие на хроничен железен недоимък.
Състоянието е с хроничен ход и протича с умора, раздразнителност, главоболие, сърцебиене. Кожата и лигавиците стават бледи, а ноктите - чупливи. Болните съобщават за главоболие, учестен сърдечен ритъм и дискомфорт в коремната област, който е свързан с уголемяване на слезката и черния дроб. При жените могат да се появят нарушения в менструацията.
Нелекуваната желязодефицитна анемия може да причини сърдечносъдови усложнения, да отслаби естествената имунна защита на засегнатия, да предизвика депресия или усложнения по време на бременността.
При деца състоянието може да се отрази неблагоприятно върху растежа и развитието им. Децата с анемия са по-предразположени към различни инфекции.
Диагнозата се базира на лабораторни и инструментални изследвания. Търсят се промени в структурата на еретроцитите и се изследват стойностите на хемоглобина. При мъже и жени в менопауза трябва да се подозира наличие на кръвозагуба от страна на храносмилателната система.
Състоянието трябва да бъде отграничено от другите видове анемии, а също е необходимо да се изключи наличието на тумори и хронично възпаление, част от клиничната изява на които може да бъде анемията.
Лечението на желязодефицетната анемия е етиологично – третира се причината, довела до развитието на железният дефцит. Терапията включва и провеждане на заместително лечение с желязосъдържащи препарати. Целта е пълно коригиране на железния дефцит.
Ако анемията е вторична се лекува първопричината, отговорна за появата ѝ. Рядко се налага кръвопреливане – главно при предоперативна подготовка за предстояща операция.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести под редакцияна на проф. Захарий Кръстев от 2010 г., 396-398 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/iron-deficiency-anemia/symptoms-causes/syc-20355034
