Според Световната здравна организация безплодието засяга около 1 на всеки 6 души в репродуктивна възраст в света. В България проблемът касае между 15 и 20% от двойките, като тенденцията е броят им да расте заради начина на живот, възрастта на забременяване и факторите на околната среда. Репродуктивната медицина обаче предлага все повече решения, а науката продължава да разширява границите на възможното.
За напредъка на инвитро технологиите, мъжкото безплодие и бъдещето на лечението разговаряме в „Подкаст за здраве с проф. д-р Бюлент Търаш, директор на Отделението по инвитро оплождане в болница Acibadem Maslak. Специализирал е във Великобритания, Израел и САЩ в областта на ендоскопската хирургия, репродуктивната ендокринология и асистираната репродукция.
В практиката си работи с генетичен скрининг на ембриони, микрофлуидна селекция на сперматозоиди, PRP терапия и подходи със стволови клетки при пациенти с намален яйчников резерв.
Как се развива репродуктивната медицина и какво следва при инвитро оплождането?
„Според мен най-значимият напредък в лечението на безплодие и инвитро оплождането започна с изобретяването на интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоиди в яйцеклетката – ИКСИ (ICSI). ИКСИ технологията на практика постави началото на съвременната ера в репродуктивната медицина. В миналото наличието само на няколко сперматозоида не беше достатъчно, за да се извърши успешно инвитро оплождане. Но през 1992 г. беше въведен методът ИКСИ и оттогава репродуктивната медицина започна да се развива значително", заявява в „Подкаст за здраве" проф. Бюлент Търаш.
Според него три направления ще бъдат особено важни в бъдеще.
„Първото е свързано с намаления яйчников резерв. Вероятно ще се развиват още клетъчни терапии, чрез които да се получат нови яйцеклетки от пациентките. В бъдеще може би ще стане възможно дори клонирането на яйцеклетки", казва проф. Търаш.
„Второто направление е мъжкото безплодие. Днес то става все по-значим проблем. Съвременният начин на живот, затлъстяването, пестицидите, замърсяването на въздуха и водата, както и качеството на храната, дори микропластмасата – всички тези фактори влияят неблагоприятно върху сперматозоидите. Затова са необходими нови терапии за създаване на нови и по-здрави сперматозоиди", допълва специалистът.
По думите му третата важна област вероятно ще бъде свързана с матката. „Има случаи, при които жената няма възможност да стане майка, защото матката е била отстранена, например вследствие на рак, тежко следродилно кръвотечение или други медицински причини. В други случаи има вътрематочни сраствания – т.нар. синехии или синдром на Ашерман, които правят износването на бебе невъзможно", пояснява проф. Търаш.
Според него в бъдеще може би ще бъдат създадени изкуствени утроби. Така бебето няма да се развива в тялото на майката, а в изкуствена среда, подобна на матка, в продължение на девет месеца, след което раждането ще бъде много по-лесно.
Какво е значението на мъжкия фактор при безплодие?
„В миналото се смяташе, че един или два сперматозоида са напълно достатъчни за оплождането и създаването на ембриони. Днес обаче тази гледна точка се промени. Това, което наблюдаваме, е че яйцеклетката, женският фактор, и сперматозоидът, мъжкият фактор, имат равностойна роля", обяснява специалистът.
И добавя: „В миналото се вярваше, че около 80% от успеха при създаването на ембриони зависи от яйцеклетката, а сперматозоидът има едва около 10% значение. Но това не е вярно. Често виждаме много качествени яйцеклетки, но ако качеството на сперматозоидите е лошо, не могат да се получат качествени ембриони".
Какви са причините за намален яйчников резерв при жените?
Една от причините за това е възрастта, но тя далеч не е единствената. „Един от най-важните фактори е замърсяването на околната среда. Също така храната. В миналото храната беше по-естествена. Днес често не е така. Например пилешкото месо, преди пилетата се отглеждаха естествено и се хранеха с природна храна. Днес те се произвеждат индустриално, във фабрики. В рамките на 70-90 дни вече има готово пиле за консумация. Тези пилета често получават антибиотици, хормони и други вещества. Храната им също не е естествена", казва проф. Търаш.
Според него същото важи и за много други продукти – зеленчуци и плодове, които съдържат пестициди и различни агрохимикали.
„Освен това има и проблем с микропластмасите. Всички тези чужди вещества попадат в нашите тела, а след това очакваме яйцеклетките и сперматозоидите да бъдат напълно нормални. Това обаче няма как да се случи. Затова трябва да бъдем много внимателни. Мисля, че обществото трябва да промени някои от навиците си, защото консумацията на подобни продукти не е здравословна", споделя професорът.
Бъдещето на репродуктивната медицина обещава решения, които допреди десетилетие изглеждаха научна фантастика, от възстановяване на яйчникова функция със стволови клетки до създаване на изкуствени утроби. Проф. Търаш обяснява защо мъжкото безплодие трябва да се разглежда наравно с женското и как начинът ни на живот пряко влияе върху способността да създаваме потомство.
Гледайте цялото интервю с проф. Бюлент Търаш пред Владимир Гешев в във видеото.
