В началото на XXI век светът е изправен пред нов демографски парадокс. Населението на планетата надхвърли 8 милиарда души, но все повече държави преживяват драматичен спад на раждаемостта.
Особено тревожна е ситуацията в България. Данните показват, че днес коефициентът на плодовитост е около 1.5 деца на жена, което е далеч под нивото от 2.1, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
Ако тази тенденция се запази, след няколко десетилетия населението на страната ни може да се свие до под 4 милиона души.
На този фон медицината търси решения. Днес в „Светът на здравето“ наш гост е един от световно утвърдените специалисти по репродуктивна медицина – проф. Бюлент Търаш.
Той е специализирал във Великобритания, Израел и Съединените щати в областта на ендоскопската хирургия, репродуктивната ендокринология и асистираната репродукция. В своята практика проф.
Проф. Търаш работи с технологии, използвани в съвременната асистирана репродукция – генетичен скрининг на ембриони, микрочип селекция на сперматозоиди, PRP терапия, както и подходи със стволови клетки при пациенти с намален яйчников резерв.
Кои са последните иновации в лечението на безплодието?
„Смятам, че най-важният прогрес по отношение на лечението на безплодие е създаването на интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоиди, познато като ИКСИ“, на мнение е проф. Бюлент Търаш.
От 1992 г. насам, когато се появява ИКСИ, репродуктивната медицина еволюира много бързо. По-скорошният напредък в тази сфера включва други способи като например използването на стволови клетки за създаване на нови яйцеклетки и сперматозоиди.
„В бъдеще 3 аспекта ще бъдат много важни. Първият е намаленият яйчников резерв. Вероятно ще се появят терапии за създаването на нови яйцеклетки от самите пациенти. Може би клонирането на яйцеклетките ще стане възможно някога, за да можем с 1 или 2 клетки от жената да създадем множество такива в лабораторията, дори такива с повишено качество за по-здрави ембриони“, казва проф. Търаш.
И допълва: „Вторият аспект е мъжкото безплодие, което става все по-важно в наши дни, защото много фактори днес допринасят за него. Такива са затлъстяването, пестицидите, замърсяването на водата, въздуха и храната, преработените неестествени продукти, проблемът с микропластмасата. Те оказват влияние върху сперматозоидите. Същото важи и за женските полови клетки. Затова имаме нужда от нови терапии в това направление“.
„Третият аспект се отнася до матката. В някои случаи жената не може да стане майка, например когато нейната матка е отстранена оперативно по една или друга причина. Да, днес има различни решения за това като трансплантация на матка, но в бъдеще може би ще бъдат разработени някакъв вид изкуствени утроби, където ще може да се развива новият живот, а и появяването му на бял свят ще бъде значително по-лесно и безпроблемно“, коментира специалистът.
Какви рискове крие късната бременност?
„Понастоящем много жени предпочитат да не сключват брак до по-късна възраст и да отложат бременността до след 35- или 40-годишна възраст. Намирам го за доста опасно“, заявява експертът.
„Обикновено съветваме дамите да предприемат тази стъпка преди 35-та си годишнина. След това спадат броят и качеството на яйцеклетките. В тези случаи използваме клетъчните терапии – плазмотерапия, екзозоми, стволови клетки, а, надявам се, и други в бъдеще.
Жените смятат, че ако все още имат менструация, всичко е наред, но това не е така. Тя не е индикатор за яйчниковия резерв. На дамите, които искат да отложат този житейски етап, препоръчваме да пристъпят към замразяване на яйцеклетки като външен резерв или криобанка“, казва проф. Търаш.
По думите му са необходими поне 20 яйцеклетки за извършването на тази процедура и за оптималното ѝ използване в бъдеще.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова – всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
