Хранителните разстройства са сред най-сериозните психични състояния, защото засягат не само начина, по който човек се храни, но и отношението му към собственото тяло и ежедневния живот.
Анорексията и булимията често остават скрити дълго време, тъй като зад тях стоят дълбоки емоционални и психологически механизми, които невинаги се разпознават навреме.
Влиянието на социалната среда и семейните модели допълнително задълбочават проблема и могат да превърнат храната в средство за контрол, наказание или емоционално успокоение. Темата коментираме заедно с психолога Дора Добрева в „Подкаст за здраве“.
Какво трябва да знаем за хранителните разстройства?
„За да се постави диагноза „хранително разстройство“ трябва да се покрият доста параметри, свързани с поведението, с промяната на социалните ангажименти на човека, промяна във всички сфери на неговия живот“, заявява в „Подкаст за здраве“ психологът Дора Добрева.
По думите ѝ хранителното разстройство може да бъде объркано с проблеми с храненето. Човек, който има проблеми с храненето, много често сменя различни хранителни режими, рязко качва или сваля килограми, редува периоди на много строг режим с такива, в които е по-толерантен към себе си. „Но ако тези всичките промени не променят други сфери от живота ни, то тогава по-скоро говорим за това, че имаме хранителни проблеми, но не и хранително разстройство“, описва разликата специалистът.
Тя обръща внимание на факта, че хранителните разстройства се срещат както при жените, така и при мъжете, въпреки че при силния пол процентът засегнати е по-нисък. Симптомите на булимията включват:
- системно преяждане или повтарящи се пристъпи на преяждане
- повръщане
- промяна в цялостното поведение на човека
- социална изолация
- манипулативно поведение с цел опазване на състоянието в тайна
- скришно хранене.
Според специалиста повръщането не е задължителен елемент от клиничната картина на булимията. То е добре известен компенсаторен механизъм, но може да се замести и от прекомерна физическа активност или редуване на преяждане с дълги периоди без прием на храна. Това означава, че появата на наднормено тегло също не е задължителен признак, който се наблюдава при страдащите.
Кои са рисковите фактори за развитие на хранително разстройство?
„Много са факторите, които се наслагват един върху друг, тормозът в училище, влиянието на социалните мрежи, които създават някаква идея как човек трябва да изглежда и да се чувства, какво трябва да прави, за да изглежда добре, какъв трябва да му бъде животът, което много често не е реалистично“, коментира Дора Добрева. Това поведение създава вътрешен конфликт, резултатът от който се материализира в хранително разстройство.
„Има изследвания, които сочат, че има и биологична компонента“, добавя тя. По думите ѝ наследствеността не гарантира развитие на хранително разстройство, но увеличава предразположението на човека към него.
За отключване на състоянието могат да допринесат и родителите. Изрази като „Изяж си всичко“, „Недей да оставяш последното залъче“, „Ти си по-пълен, недей да ядеш сладко“ могат да окажат директно въздействие върху психиката на детето. „Хранителните навици на семейството също са много важни – да се хранят по определен начин, да се хранят заедно“, казва Дора Добрева.
Как да отделим храната от емоционалните си нужди?
В съвременното ежедневие храната често се превръща не само в средство за засищане, но и в начин за успокоение, награда, утеха или бягство от напрежението. Именно затова ролята на семейството и ранното възпитание е изключително важна за изграждането на здравословно отношение към храненето. Според специалистите децата усвояват не само хранителните навици на родителите си, но и емоционалното значение, което възрастните придават на храната – дали тя е израз на грижа, средство за справяне със стреса или естествена част от ежедневието.
„Ние трябва да поставяме децата си в различни ситуации и да ги учим как те да се справят, а не да им даваме всичко наготово и да ги пазим от всичко“, категоричен е експертът. За нея храненето е своеобразна форма на възпитание. Психологът смята, че отношението на родителя към храната до голяма степен определя и отношението на детето.
„Това, което аз смятам, че е полезно, е децата да бъдат въвлечени в доставянето на храната. Като започнем от пазаруването, списъкът за пазар, подреждането на продуктите, приготвянето на храната, сервирането, отсервирането“, казва Дора Добрева. Това стои в основата на приемствеността и схващането, че добрата храна изисква полагането на съзнателно усилие, за да бъде приготвена.
„Трябва да възпитаваме в децата си уважение към храната“, заявява специалистът. А то означава не само да ценим продуктите и труда зад тях, но и да умеем да разпознаваме кога сме истински гладни и кога всъщност търсим емоционална подкрепа.
Цялото интервю с Дора Добрева пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
