На 24 май празнуваме Деня на българската азбука, просвета и култура. В един свят, разкъсван от шум и забрава, отдаваме почит на книжовността и силата на чистия език.

В забързаното ежедневие често подценяваме силата на думите, които изричаме – към другите и към самите себе си. А именно езикът може да бъде не само средство за общуване, но и отражение на вътрешния ни свят, на начина, по който мислим, чувстваме и живеем.

Как Ивинела Самуилова вижда красотата на българския език?

„За да изгради словесна хигиена така, че да запази сърцето си и духа си чисти, човек трябва много да внимава какъв език използва и как разговаря със себе си и с другите, да избягва определени изрази и думи, които го водят към едно по-неприятно и по-грозно пространство и да залага на думи и изрази, които са приятни не само за слушане, но и извисяват душата“, казва писателката Ивинела Самуилова.

Според нея тази красива броеница включва думи като благодарност, обич, милосърдие, щедрост, утеха, упование. По думите ѝ ние трябва да търсим красотата в езика съзнателно и целенасочено.

„Със сигурност грижата за вътрешния ни език е начин да съхраним нашето физическо и духовно здраве и мисля, че трябва да гледаме на тази употреба на езика, вътрешна, като на една градина, която ние трябва да обгрижваме, да скубем плевелите, да засаждаме красиви цветя“, заявява Ивинела Самуилова.