Ракът на дебелото черво отдавна не е болест само на възрастните. Все по-често диагнозата се поставя на хора на 40 или 45 години, в разгара на активния им живот.
В „Подкаст за здраве“ д-р Стоян Беличански, специалист по вътрешни болести и гастроентерология, бивш главен лекар на гастроентерологична клиника в Бавария с над 10 години опит в германското здравеопазване, обяснява защо се случва това, кои сигнали на тялото не бива да се пренебрегват и защо навременната колоноскопия може да спре болестта, преди тя да е започнала.
Защо ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора?
Отговорът според д-р Беличански се крие в начина ни на живот. Темата е сред водещите на Европейския конгрес по гастроентерология (UEG Week) в Берлин.
„Оказва се, че околната среда, тоест начинът ни на живот, повлиява по-ранното развитие на ракови клетки“, казва той. На първо място са наднорменото тегло и заседналият начин на живот. Метаболитният синдром уврежда не само сърцето и съдовете, но и дебелото черво. Мета-анализ на Световния фонд за изследване на рака (WCRF), публикуван в European Journal of Nutrition, потвърждава, че рискът расте с всяко покачване на индекса на телесна маса, като връзката е по-силна при мъжете.
Затова германските медицински насоки препоръчват между 30 и 60 минути кардио натоварване дневно. „Физическата активност като превенция намалява риска с около 15%, което не е малко“, подчертава д-р Беличански. Спортът не е само въпрос на талия и естетика, а реална част от профилактиката.
Наследява ли се ракът на дебелото черво?
Генетичната предразположеност стои зад около 10% от случаите, посочва лекарят. Около 70% от туморите възникват от т.нар. спорадични полипи, чиято поява зависи в голяма степен от качеството ни на живот. С други думи, липсата на фамилна история не е гаранция, а наличието ѝ не е присъда.
Опасни ли са полипите в дебелото черво?
Полипите са израстъци по лигавицата на червото и голяма част от тях се смятат за предракови. Процесът е бавен, от хиперпластичен полип през промени с ниска и висока степен на дисплазия до колоректален карцином.
„От полипа до раковото заболяване минават години, наистина години“, казва д-р Беличански. Именно тези години са прозорецът за намеса, при профилактична колоноскопия полипите се откриват и премахват още по време на изследването.
Кои са първите симптоми на рак на дебелото черво?
Най-честият сигнал е промяната в ритъма на изхождане. Кръвта в изпражненията обикновено е по-късен симптом, но „не означава задължително раково заболяване“, успокоява лекарят. Внимание заслужава всяко ново оплакване – например подуване на корема при човек, който досега не е имал проблеми с храносмилането. Такива симптоми трябва да се обсъдят с гастроентеролог.
Д-р Беличански обръща внимание и на хроничния запек. Според него колкото по-дълго отпадните продукти остават в червото, толкова по-продължителен е контактът на вредните вещества с лигавицата, затова при тези пациенти той съветва по-ранен преглед.
Кои храни увеличават риска от рак на дебелото черво?
Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО класифицира преработеното месо, колбаси, пушени и осолени продукти, като канцерогенно за човека, а червеното месо, като вероятно канцерогенно. По данни на агенцията консумацията на 50 г преработено месо дневно повишава риска от колоректален рак с около 18%.
„Хората ще кажат: аз обичам месо. Тогава консумирайте повече риба и пуешко“, съветва лекарят. Към рисковите фактори се добавят лошите мазнини, алкохолът и тютюнопушенето, което уврежда ДНК на клетките. Когато алкохолът и цигарите вървят заедно, рискът се увеличава многократно.
На каква възраст да си направя колоноскопия?
Години наред границата за профилактика е 50 години. Американската работна група по превантивни услуги (USPSTF) вече препоръчва скрининг от 45 години. В Германия от април 2025 г. скрининговата колоноскопия се предлага на мъже и жени от 50 години, а според д-р Беличански сред специалистите там тече дискусия границата да падне до 45. При фамилна обремененост или оплаквания изследването се прави по-рано.
Фекалните тестове и разработваните кръвни тестове за оценка на риска са опция за хора, които се притесняват от процедурата, но някои ранни полипи остават незабелязани от тях.
„Колоноскопията остава златен стандарт. Всички останали тестове са алтернатива“, категоричен е гастроентерологът, тя едновременно поставя диагноза и лекува. Проспективно проучване от германската провинция Саарланд, публикувано в The American Journal of Gastroenterology, установява, че при хората, преминали скринингова колоноскопия, случаите на рак на дебелото черво са с 56% по-малко, а смъртността от него, с 66% по-ниска.
Много хора обаче отлагат прегледа от страх „да не открият нещо“. „Обичам да казвам, да сключим договор между лекар и пациент, в който лекарят дава всичко от себе си, за да се чувства пациентът в сигурни ръце“, казва д-р Беличански.
Ракът на дебелото черво се развива бавно и именно в това е шансът ни. Движение, по-малко червено и преработено месо, отказ от цигарите и навременна колоноскопия могат да спрат болестта още на етап полип. „Грижете се за себе си, грижете се за близките си и не се страхувайте“, призовава д-р Беличански.
Гледайте целлият разговор с д-р Стоян Беличански пред д-р Неделя Щонова във видеото:
Източници
