Шизофренията е хронично психично заболяване, което засяга приблизително 1% от населението в световен мащаб, около 24 млн. души по данни на СЗО. То влияе пряко върху емоциите, волята и мисленето, като често води до социална изолация, ако не бъде лекувано своевременно. В този материал разглеждаме същността на заболяването и съвременните терапевтични подходи.
Темата коментираме в „Подкаст за здраве“ с д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, Нови Искър. С над 25-годишен опит в лечението на сложни психиатрични диагнози, тя е един от водещите експерти в България, чиято експертиза помага за дестигматизацията на психичните разстройства в обществото ни.
Какви са първите симптоми на шизофрения и как да ги разпознаем?
Шизофренията представлява сложна комбинация от позитивни и негативни симптоми. Позитивните симптоми са тези, които се добавят към нормалната психична дейност – например слухови халюцинации и параноидни идеи. Негативните симптоми от своя страна водят до дефицити в нормалното функциониране, като силно ограничаване на интересите и намаляване на речта (алогия).
„Шизофренията е тежко азово разстройство с най-много нарушения в областта на емоциите, волята и мисленето“, определя състоянието д-р Гълъбова.
Заболяването обикновено се отключва във възрастта между 15 и 28 години. Макар статистиката да сочи, че засяга в по-голяма степен мъжете, нито един пол или социална прослойка не е защитен. Първите белези често се проявяват постепенно в рамките на месеци:
- Повишена тревожност и безпричинен страх;
- Нарушения в съня и хранителните навици;
- Промяна в поведението и социално отчуждаване;
- Поява на параноидност и съмнения към близките.
Може ли шизофренията да бъде напълно излекувана?
Към момента медицината приема, че шизофренията е състояние, което не може да бъде напълно излекувано, но нейните симптоми могат да бъдат успешно контролирани. Лечението е комплексно и задължително включва медикаментозна терапия, психосоциална рехабилитация и емоционална подкрепа.
Биологичната основа на заболяването е свързана с невротрансмитерите в мозъка.
„При шизофренните пациенти има повишаване броя на допаминовите рецептори“, обяснява д-р Гълъбова.
Дисбалансът в нивата на допамин (химическият пратеник между невроните) обяснява различните фази на болестта. Прекомерната активност в мезолимбичния път се свързва с психотичните прояви, докато потиснатата активност в мезокортикалния път води до негативните симптоми и когнитивния спад.
„От огромно значение е подкрепящата семейна среда. Близките не трябва да се фиксират върху болестта или да влизат в рационални спорове с пациента, когато той е в психоза, тъй като той често не осъзнава състоянието си,“ категорична е д-р Гълъбова.
Каква е връзката между гените и употребата на канабис при психозите?
Възникването на заболяването е резултат от взаимодействието между генетична предразположеност и фактори на средата. Травматичните преживявания и хроничният стрес могат да послужат като тригер за отключване на епизод.
Специално внимание д-р Гълъбова обръща на рисковете от психоактивни вещества:
„Все по-често наблюдаваме случаи на постнаркотични психози. Клиничните изследвания доказват пряка връзка между употребата на канабис и развитието на психотични състояния, особено ако употребата е започнала преди 15-годишна възраст, докато мозъкът все още се развива активно.“
Въпреки сериозността на диагнозата, интеграцията е възможна. Примери като този на Нобеловия лауреат Джон Наш показват, че с правилно лечение и воля, хората с шизофрения могат да постигнат изключителни професионални успехи.
Разбирането на шизофренията като медицинско състояние, а не като повод за стигма, е първата крачка към по-доброто качество на живот на пациентите. За да научите повече за ролята на възпитанието и физическата активност в терапевтичния процес, гледайте във видеото целия разговор с д-р Цветеслава Гълъбова пред д-р Неделя Щонова
