Преди да се появят първите симптоми, решенията, които вземаме за здравето си, често остават на заден план. В забързаното ежедневие грижата за организма нерядко се отлага, докато не се наложи да реагираме на вече възникнал проблем.
Именно тук се крие и ключовият въпрос, доколко сме склонни да инвестираме време и внимание в собственото си благополучие, когато нищо не „ни боли“?
Темата за профилактиката поставя акцент върху тази нагласа и върху необходимостта да променим начина, по който възприемаме грижата за здравето, не като реакция, а като съзнателен и навременен избор.
Какво е профилактика?
„Профилактиката е съвкупност от дейности, които са насочени към предотвратяване възникването, развитието, разпространението на дадено заболяване. Или когато има вече възникнало такова – към предотвратяване на тежките последствия или елиминирането им“, заявява д-р Страшимир Генев, главен експерт в НЗОК.
По думите му профилактиката на здравите лица се извършва един път годишно, а при пациентите, които подлежат на активно наблюдение, се провежда на всеки 3, 6, 9 или 12 месеца. Този период зависи от конкретното заболяване.
Отговорността е споделена между пациент и лекар, но най-вече тя принадлежи на всеки от нас индивидуално. Затова трябва да търсим правата си проактивно и без съмнение, че гарантираните ни такива могат да бъдат пренебрегнати.
Подробна информация за тях е налична на интернет страницата на НЗОК, а такава можем да получим и от личния си лекар.
Какво представляват профилактичните изследвания?
Достъпът ни до безплатна профилактика започва още с раждането.
„До тази година скринингът се извършваше за три групи заболявания – хипотиреоза, фенилкетонурия и вродена надбъбречнокорова хиперплазия. От тази година вече са включени още 3 нови състояния. Това са спинална мускулна атрофия, муковисцидоза и тежък имунен дефицит“, обяснява д-р Генев.
Лицата над 18-годишна възраст, които са практически здрави и нямат сериозни оплаквания подлежат на профилактичен преглед веднъж годишно.
Основно той включва:
- анамнеза и подробен статус
- изчисляване на индекс на телесна маса
- оценка на психичен статус
- изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри)
- измерване на артериално налягане
- електрокардиограма
- изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH.
- измерване на стойностите на кръвната захар на гладно в лаборатория при наличие на риск.
Към описания обем на профилактичния преглед обаче безплатно се включват и редица допълнителни лабораторни, образни и скринингови изследвания, съобразени с възрастта и пола на пациента.
Какво е значението на рисковите групи?
Ако пациентът има наличие на рискови фактори, той може да бъде включен в т.нар. рискови групи, които обхващат социалнозначимите заболявания.
Те са определени като такива, защото формират до около 90% от структурата на заболеваемостта и смъртността в една страна.
В България в структурата на смъртността 60.7% се падат на сърдечно-съдовите заболявания, 17% на онкологичните такива, 4.9% на заболяванията на дихателната система и 4.3% на тези на гастроинтестиналния тракт. При заболеваемостта структурата е подобна, като е включен и захарният диабет.
Не трябва да забравяме, че грам превенция е равна на килограм лечение. В дългосрочен план това означава значително по-малко изразходване на средства и множество перспективи за по-добро развитие на ситуацията.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
