Жегите вече ни разболяват и взимат над 500 000 жертви годишно

Над 500 000 смъртни случая годишно, рекорден брой заразени с денга и нарастваща вълна от психични разстройства, това е само част от картината, която рисуват водещи учени в сферата на климатологията.

Климатичните промени и болестите вече не са тема на бъдещето. Те са реалност на днешния ден.

Жегите убиват и броят на жертвите расте

Според доклад на Lancet Countdown, изготвен от 128 водещи учени, смъртните случаи, свързани с жеги, са се увеличили с 23% спрямо 90-те години на миналия век. Всяка година екстремните температури отнемат живота на над 500 000 души.

Снимка: iStock

„Здравният преглед рисува мрачна и неоспорима картина на опустошителните здравни щети, достигащи до всеки ъгъл на света", заявява Марина Романело, изпълнителен директор на Lancet Countdown към Университетския колеж в Лондон.

България начело по смъртност от мръсен въздух в ЕС

Нов доклад на ЕАОС установява, че над 9 от 10 европейци дишат опасен въздух. Какви са нивата в България и как да се предпазите?

Миналата година беше най-топлата регистрирана досега, а средностатистическият човек е преживял рекордни 16 допълнителни дни с опасна за здравето жега заради климатичните промени.

За най-уязвимите групи, бебета и хора над 65 години, този брой достига 20 дни.

Как жегите увреждат тялото

Екстремните температури натоварват сериозно жизненоважните органи. Прегряването на тялото:

Затруднява работата на сърцето и повишава риска от инфаркт;
Нарушава качеството на съня, което от своя страна влошава хормоналния баланс и имунитета;
Застрашава бъбреците поради дехидратация;
Влияе на плода: димът от горски пожари уврежда белите дробове и сърцето, включително при бебета в утробата.

Само икономическите щети от екстремните жеги през 2024 г. се оценяват на над един трилион долара заради загубена работоспособност и отсъствие от работа.

Климатични промени и разпространение на тропически болести

Едно от най-тревожните открития в областта е бързото разпространение на тропически заразни болести в нови географски региони.

Снимка: iStock

С повишаването на температурите комарите, кърлежите и пясъчните мухи (преносителите на опасни инфекции) колонизират все по-северни ширини.

Според проучване, публикувано в One Earth от учени на Станфордския университет, глобалното затопляне е утроява вероятността от климатични условия, благоприятстващи епидемии от денга.

Зараза от комари: Европа е на ръба на ендемична денга

Прогнозите при най-лошия сценарий за изменение на климата до 2060 г. e епидемиите от двете болести да нараснат пет пъти в Европа

Изследователите установяват, че 60% от случаите при рекордната епидемия от денга в Перу през 2023 г. са пряко причинени от екстремните валежи и топлото време.

Тревожни факти за денга

7,6 милиона регистрирани случаи на денга в световен мащаб само през 2024 г., рекорд;
49% увеличение на потенциала за предаване на болестта от 1950-те години насам;
Комари са регистрирани за пръв път в Исландия: явление, свързано с климатичните промени;
Болестите малария, лайшманиоза и чикунгуня също разширяват географския си обхват.

„Здравните последици от климатичните промени не са нещо, което очакваме в бъдеще, те се случват сега", предупреждава д-р Малъри Харис от Университета на Мериленд.

Дим от пожари, наводнения и замърсен въздух

Горските пожари изпепелиха площ, по-голяма от територията на Индия през 2024 г. Димът от тях е свързан с рекордните 154 000 смъртни случая за същата година. Замърсяването на въздуха от изгарянето на изкопаеми горива отнема живота на 2,5 милиона души годишно.

Снимка: EPA

Наводненията, каквито са наблюдавани в Пакистан, водят до замърсяване на питейната вода и разпространение на инфекции, докато сушите изострят недохранването.

Според доклада глобалното затопляне и болестите, свързани с водоснабдяването и храната, струват стотици милиарди долари в последствия от бедствия.

Психичното здраве: Невидимата жертва на климата

Климатичните проблеми и здравето засягат не само тялото, но и психиката. Според д-р Джени Милър от Global Climate and Health Alliance, хората, преживели екстремни метеорологични явления, са изложени на повишен риск от:

посттравматично стресово разстройство (ПТСР);
тревожност и депресия вследствие на загуба на поминък или реколта
хронично безсъние поради горещи нощи, което допълнително влошава психичното здраве.

60% от младите изпитват климатична тревожност

Екологична тревожност е комплексна емоционална реакция, включваща страх, чувство за безпомощност и вина. Проучване сред 170 000 души разкрива кой страда най-много и какви са последствията

Решенията: Какво трябва да се направи

Авторите на доклада посочват три ключови мерки за ограничаване на здравните последици:

Разширяване на възобновяемата енергия: чистата енергия вече е предотвратила над 160 000 смъртни случая между 2010 и 2022 г.
Адаптиране на инфраструктурата: сградите и обществените пространства трябва да са пригодени за екстремно време.
Укрепване на здравните системи: болниците и медицинските структури трябва да са готови за нарастващия товар от климатично обусловени заболявания.

Данните са категорични: климат и болести са неразривно свързани, и тази връзка се задълбочава с всяка изминала година.

От сърдечно-съдовите рискове при жеги до разпространението на тропически инфекции и психичните разстройства – глобалното затопляне и болестите, които то предизвиква, вече засягат всеки от нас.

Ранната превенция, информираността и политическата воля за декарбонизация са единственият начин да се обърне тази тенденция.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------