60% от младите изпитват климатична тревожност

Топлинни рекорди, горски пожари, наводнения: лошите новините свързани с климата не спират. И все повече хора, особено млади, признават, че не могат да спят спокойно заради тях.

Явлението дори има свое научно наименование: климатична тревожност (наричано още екологична тревожност). Мащабен мета-анализ, публикуван в списание Global Environmental Change, обхванал над 170 000 души в 27 страни, потвърждава, че тя е реална, измерима и различна от обичайната тревожност.

В тази статия ще разберете кой е най-засегнат, какви са последствията и как можем да се справяме.

Какво представлява климатичната тревожност?

Експертите определят екологичната тревожност като „всякаква тревога или безпокойство, свързани с климатичните промени и техните последствия". Тя не е просто загриженост за природата, а комплексна емоционална реакция, включваща страх, тъга, гняв, чувство за безпомощност и вина.

България начело по смъртност от мръсен въздух в ЕС

Нов доклад на ЕАОС установява, че над 9 от 10 европейци дишат опасен въздух. Какви са нивата в България и как да се предпазите?

Важно е да се разграничат два основни източника на тази тревожност, посочени от изследователи, цитирани от UNICEF:

Директни тревоги: страх от конкретни климатични явления: пожари, наводнения, покачване на морското равнище
Индиректна болка: усещането, че хората с власт бездействат, отричат или омаловажават проблема

Вторият източник, посочват специалистите, често е по-трудно поносим от самата тревога за климата.

Кой е засегант най-силно?

Според мета-анализа, проведен от д-р Клара Кюнер от Университета в Лайпциг, определени групи са значително по-склонни да изпитват климатична тревожност:

Млади хора: особено под 25 години, при които тревожността често е съпроводена с усещане за „предателство" от страна на по-старите поколения
Жени: изследванията показват, че те са по-уязвими и към психичните последствия от екстремни климатични явления
Хора, редовно изложени на информация за климата: журналисти, учители, климатолози
Хора, преживели пряко климатични бедствия

Снимка: БГНЕС

Проучване на UNICEF сред 10 000 млади хора на възраст 16–25 г. от 10 държави установява тревожни данни:

Близо 60% са „много" или „изключително" притеснени за климата
50–67% съобщават, че климатичните промени ги карат да се чувстват тъжни, уплашени, тревожни, гневни, безпомощни или виновни
45% отчитат негативно влияние върху ежедневни функции като хранене, сън, концентрация и ходене на училище
83% смятат, че възрастните не са се погрижили достатъчно за планетата
75% вярват, че бъдещето е страшно

Изменението на климата е причина за рак, хронични и инфекциозни заболявания

До 2050 г. климатичните промени ще станат причина за около 250 000 допълнителни смъртни случая годишно

Климатичната тревожност: Болест или нормална реакция?

Д-р Кюнер подчертава нещо важно в анализа си: “Климатичната тревожност не е болест, която трябва да се „лекува". Тя е „нормална и здравословна реакция на реална заплаха".

Мета-анализът установява, че тя е статистически различна от общата тревожност: хора с климатична тревожност не са просто „по-тревожни по природа". Тя има свои специфични характеристики и последствия.

Снимка: iStock

Показателно е, че климатичната тревожност е свързана с по-активно поведение: хората, които я изпитват, по-често пестят енергия, участват в граждански инициативи и подкрепят климатични политики.

Кога климатичната тревожност изисква внимание?

Екологичната тревожност се превръща в проблем, когато започне да нарушава ежедневното функциониране. Специалистите от UNICEF посочват, че е добре да се потърси подкрепа, ако тревожността:

Нарушава съня или апетита
Прави трудна концентрацията и работата
Води до социална изолация или апатия
Причинява хронично усещане за безпомощност или депресия

Глобалното затопляне удвоява риска от сериозен здравословен проблем

Експерти установяват, че по-високите температури са свързани с 45% увеличение на това състояние, за което половината хора дори не подозират, че го имат

При деца и тийнейджъри климатичната тревожност може да се окаже сравнима по въздействие с т.нар. Неблагоприятни детски преживявания (НДП или ACEs) – травматични събития с дългосрочно влияние върху психичното здраве.

Как да се справим с климатичната тревожност?

Специалистите, цитирани от UNICEF и изследователи в областта, предлагат следните подходи:

Регулирайте емоциите: признайте чувствата си, без да се оставяте да бъдете завладени от тях. Практики като осъзнатост и медитация могат да помогнат за изграждане на емоционална устойчивост.
Намерете общност: споделянето с хора с близки ценности намалява усещането за самота пред проблема

Снимка: Canva

Изберете „радикална надежда": концепция за запазване на вярата и активно действие, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна или невъзможна
Канализирайте тревогата в действие: участието в климатични инициативи, макар и малки, дава чувство за контрол и смисъл
Ограничете пасивната медийна консумация: информирайте се, но поставяйте граници на новинарското претоварване

Климатичната тревожност не е обикновена тревожност

Климатичната тревожност е реална, измерима и нарастваща, особено сред младите хора. Науката е категорична: тя е различна от обичайната тревожност и не бива да се патологизира.

В умерени дози може да бъде двигател на промяна. Но когато започне да нарушава ежедневието, е важно да се потърси подкрепа. Признаването на тези емоции е първата стъпка към по-здравословно отношение към климатичната криза.

******************************************

Тази статия е част от специалната тематична „Седмица на бъдещето“, кампания на bTV Media Group. Нека заедно бъдем по-отговорни всеки ден.

-----------------------------------------------------------

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------