Климатичната криза вече не е заплаха от далечното бъдеще, а е тук и сега. Освен катастрофалните ефекти върху екосистемите и икономиките, промените в климата все по-осезаемо разболяват хората.
Горещи вълни, замърсен въздух, нови инфекциозни болести, климатът не просто променя средата, в която живеем, но буквално атакува човешкото здраве. Световната здравна организация (СЗО) прогнозира, че само между 2030 и 2050 г. климатичните промени ще станат причина за около 250 000 допълнителни смъртни случая годишно. Това е глобална тревога, която изисква действия, съобщава Medical News Today.
Повишаването на температурите убива
Глобалните температури се покачват, а с тях нараства и рискът за здравето. Топлинен удар, топлинно изтощение, сърдечни пристъпи, всички те се увеличават по време на горещите летни вълни. Според СЗО през последното десетилетие Европа е отчела над 70 000 смъртни случая, свързани с екстремна топлина, като най-фаталните вълни са тези през 2010 и 2024 г.
Рисковите групи са ясно очертани: децата, възрастните хора, хората с хронични заболявания, социално изолираните и тези, които живеят в градски райони, където температурите са с няколко градуса по-високи. В комбинация с урбанизацията и увеличаването на бетонните площи, градовете стават своеобразни „капани за топлина“.
Съвет за защита:
- При горещи вълни стойте на сянка, пийте много течности и избягвайте физическо натоварване в най-горещите часове на деня.
- Охлаждайте помещенията и тялото с влажни кърпи, вентилатори или климатик.
Нови инфекциозни болести
Изменението на климата удължава сезона на разпространение на болести, пренасяни от насекоми, като малария и денга. Според СЗО, приблизително половината от световното население вече е изложено на риск от малария, прогнозира се, че затоплянето ще доведе до увеличаване на случаите в нови географски региони, включително Южна Европа и САЩ.
Водните инфекции като холера и дизентерия също се увеличават, особено след наводнения, които замърсяват питейната вода. Данните показват, че в Африка например всяка година над 500 000 деца под 5 години умират от диарийни заболявания, много от които са свързани с климатични бедствия.
Замърсен въздух и заболявания на дихателните пътища
Повишаването на нивата на замърсители като озон, фини прахови частици и азотни оксиди води до нарастващи случаи на астма, ХОББ и рак на белия дроб. Доклад на Global Burden of Disease отчита, че през 2019 г. замърсяването на въздуха е отговорно за около 6,7 милиона смъртни случая по света.
Съществуват и невидими заплахи, като алергени, които се увеличават поради по-високите температури и CO₂. Това води до по-чести и тежки пристъпи на астма, особено сред децата.
Съвет за защита:
- Следете качеството на въздуха във вашия район.
- Използвайте пречистватели на въздуха у дома.
- Избягвайте дейности на открито в дни с високо замърсяване.
Връзка между климатичните промени и риска от рак
Научните данни показват, че климатичните промени и свързаните с тях фактори като замърсяване на въздуха, ултравиолетова радиация и излагане на радон увеличават риска от развитие на различни видове рак, включително в Европа.
Според Европейската агенция по околна среда (EEA), около 10% от всички случаи на рак в Европа се дължат на излагане на замърсители като фини прахови частици, радон и ултравиолетова радиация. Само замърсяването на въздуха е свързано с 1% от всички случаи на рак и 2% от всички смъртни случаи от рак в Европа. За рак на белия дроб този дял достига 9%. Увеличаването на концентрацията на PM2.5 с 10 μg/m³ повишава риска от рак на белия дроб с 16%, а на PM10 – с 23%.
Излагането на радон в закрити помещения е свързано с до 2% от всички случаи на рак и 10% от случаите на рак на белия дроб в Европа. Ултравиолетовата радиация също допринася с до 4% от случаите на рак, особено на меланома.
Горските пожари, които стават все по-чести, с дим съдържащ канцерогенни вещества, като бензен и полициклични ароматни въглеводороди. Хора, живеещи в близост до зони на пожари, са изложени на повишен риск от мозъчни тумори и рак на белия дроб.
Менталното здраве също е под риск
Екстремните климатични явления като урагани, горски пожари и наводнения водят до повишен риск от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия и тревожност. Например, след урагана Катрина около 49% от оцелелите са имали симптоми на ПТСР.
Освен това, климатичната тревожност или „еко-тревожност“ застрашава менталното здраве на все повече хора, особено младите.
Хранителна несигурност и токсини
Изменението на климата влияе на производството и качеството на храните. Повишените нива на CO₂ намаляват съдържанието на желязо, цинк и протеини в основните култури. Замърсяването на морските дарове с тежки метали и токсини от водорасли застрашава нервната система и развитието на бебета в утробата на майката.
Климатичната криза вече засяга здравето ни, не утре, а днес. Всеки допълнителен градус, всяка пресушена река и всяко ново огнище на инфекциозно заболяване означават риск за нас и за поколенията след нас. Но можем да действаме, като информирани граждани и като общество.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
………………………………………………………
С грижа към природата и с отговорност към бъдещето, bTV Media Group отново обединява усилията си със зрителите, слушателите и онлайн потребителите в третото издание на инициативата „Зелената седмица“, което ще се проведе от 2 до 8 юни 2025 г.
