Все повече деца и тийнейджъри получават диагноза ADHD или аутизъм. Мащабно датско проучване с над 2,1 млн. млади хора предлага ново обяснение за този ръст. Децата, диагностицирани днес, приличат много повече на връстниците си, отколкото диагностицираните преди десетилетие.
Изводът е важен за родители, учители и лекари. Той показва, че ръстът на диагнозите ADHD и аутизъм отразява отчасти промени в това кого и как откриваме. Не е задължително самите състояния да са зачестили в същата степен.
Какво установява новото проучване за ADHD и аутизма?
Изследването е публикувано в JAMA Psychiatry на 9 септември 2026 г. Води го екип от Орхуския университет в Дания и Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal).
Учените използват националните здравни регистри на Дания. Сред 2 194 951 деца и юноши 4,6% получават диагноза ADHD или аутизъм преди 18-годишна възраст. Анализът обхваща 71 317 млади хора, диагностицирани между 2012 и 2022 г.
Всеки от тях е сравнен с 10 връстници без диагноза, от същия пол, година на раждане и община. Така контролната група наброява 713 170 души. Изследователите проследяват 19 характеристики, които традиционно се срещат по-често при деца с тези диагнози. Сред тях са:
- преждевременно раждане и ниско тегло при раждане;
- по-ниско образование или по-нисък доход на родителите;
- психично заболяване при някой от родителите;
- по-често ползване на здравни услуги преди поставянето на диагнозата.
Как се променя профилът на диагностицираните деца?
Децата с синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или разстройство от аутистичния спектър все още се различават от връстниците си по всички 19 показателя. Разликите обаче намаляват постепенно през цялото десетилетие.
Най-нагледният пример е ниското тегло при раждане. През 2012–2013 г. тези деца имат с 54% по-висок шанс да получат някоя от двете диагнози. През 2020–2022 г. разликата спада до 17%. Подобно отслабване се наблюдава при преждевременното раждане и при показателите за социално-икономическо неравенство.
Проучването открива и няколко важни нюанса:
- промяната е по-силно изразена при ADHD, отколкото при аутизма;
- тя е най-видима при деца, диагностицирани между 10 и 17 години;
- тенденцията е сходна при момчетата и при момичетата;
- тя се запазва и когато учените анализират само случаите с най-сигурна диагноза.
„Основното послание не е, че тези рискови фактори вече нямат значение“, казва Магнус Елиас Тарп, докторант в Орхуския университет и първи автор на изследването. „Установяваме, че диагностицираните в последните години приличат повече на общата популация, отколкото диагностицираните преди десетилетие.“
Означава ли това, че ADHD и аутизмът се свръхдиагностицират?
Не. Авторите изрично предупреждават срещу подобно тълкуване.
„Резултатите ни не показват, че тези състояния се свръхдиагностицират или че са станали по-леки“, подчертава Олегер Плана-Рипол, изследовател в ISGlobal и Орхуския университет и старши автор на проучването. „Те показват, че групата, която получава тези диагнози, се е променила с времето.“
Учените посочват няколко възможни причини за тази промяна:
- по-високата осведоменост за ADHD и аутизма;
- по-ефективното откриване в здравната и в образователната система;
- по-добрият достъп до диагностична оценка;
- промяна в прага, при който особеностите в развитието се смятат за клинично значими.
Проучването не може да определи колко точно допринася всеки от тези фактори. То обаче показва, че ръстът на диагнозите не бива автоматично да се приема като равностоен ръст на самите състояния.
Какво означават резултатите за семействата?
Изводите имат практическа тежест. Те засягат планирането на здравни, образователни и социални услуги за децата с ADHD и аутизъм. Днешните пациенти може да имат различни нужди от тези отпреди десет години.
Резултатите променят и начина, по който се четат „добрите новини“. Ако прогнозата при диагностицираните изглежда по-добра, част от подобрението може да идва от променения състав на групата. Не непременно от по-добър ход на самите състояния.
Проучването е датско и авторите сами призовават за подобни анализи в други държави. Засега няма данни, които да показват дали същата тенденция важи и за България. Затова изводите не бива механично да се пренасят към българската практика.
Повече диагнози ADHD и аутизъм не означават непременно повече засегнати деца. Датското проучване показва, че днес се откриват и деца, които по-рано вероятно са оставали незабелязани. Ако имате притеснения за развитието на детето си, разговорът с педиатър или детски психиатър остава най-сигурната първа стъпка.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
