Получили сте ваксина преди 20 години и тялото ви все още е защитено. Как е възможно това?
Ново изследване на германски учени дава изненадващо ясен отговор и променя разбирането ни за имунологичната памет и ваксинацията. Тайната не се крие в постоянна висока активност на имунните клетки, а в точно обратното.
Изследването: Ваксината срещу жълта треска като модел
Според проучване, публикувано в реномираното научно списание Nature Immunology, изследователи от Friedrich Alexander Universität Erlangen-Nürnberg (FAU) и Universitätsklinikum Erlangen проследяват имунния отговор на над 50 здрави възрастни след ваксинация срещу жълта треска в продължение на цяла година.
Защо именно ваксината срещу жълта треска? Тя е смятана за един от най-добрите примери за ефективна ваксинация при хората, изисква само една инжекция и осигурява дълготраен имунитет, често за цял живот. За сравнение учените анализират и кръвни проби от хора, ваксинирани между 7 и 26 години назад.
Т-лимфоцитите: Бойци и пазачи
В центъра на изследването са Т-лимфоцитите, специализирани имунни клетки, които разпознават и унищожават заразените от вируса клетки. След ваксинация те се размножават масово, за да изградят защита. Повечето от тях загиват след изпълнение на задачата, но малка група, т.нар. клетки на паметта, остават в организма за дълги години.
„При нова инфекция те могат да се размножат много бързо", обяснява проф. д-р Килиан Шобер, ръководител на изследването. „Имунната система тогава реагира значително по-бързо, отколкото при първата среща с патогена, и може да потуши инфекцията в зародиш", допълва още той.
Откритието: Режим на пестене на енергия на клетките
Ключовият въпрос на учените е какво прави клетките на паметта толкова дълголетни? Измервайки метаболизма на имунните клетки, екипът открил нещо неочаквано.
„Успяхме да покажем, че онези клетки, които по-късно формират имунологичната памет, преминават в своеобразен режим на пестене на енергия още в ранен етап. Те силно забавят метаболизма си и по този начин могат да оцелеят с години и десетилетия.", казва Сина Фришхолц, докторант в изследователския екип.
Най-важните изводи от проучването:
- Дълготрайните имунни клетки не са най-активните, а тези, които най-рано се „успокояват"
- Енергоспестяващият модел се наблюдава още в първите седмици след ваксинацията
- Моделът се потвърждава и при хора, ваксинирани преди десетилетия
Важи ли принципът и за COVID-19?
За да провери дали откритието е универсално, екипът изследвал и лица, ваксинирани срещу SARS-CoV-2, както и два различни мишни модела на бактериални и вирусни инфекции. Резултатът е категоричен.
„Това доказва, че метаболитната почивка не е специфична за ваксинацията срещу жълта треска, а е фундаментален принцип на имунобиологията на клетките на паметта", подчертава проф. Шобер.
Какво означава това за бъдещето на ваксините?
Разбирането на Т-клетъчния имунитет и механизмите на дълготрайната памет отваря нови врати. Според учените тези открития могат да помогнат при разработването на по-целенасочени ваксини и имунотерапии, включително срещу болести, при които днешните ваксини осигуряват само краткотрайна защита.
„Ключовият фактор изглежда е способността на отделните имунни клетки да забавят темпото в точния момент и по този начин да останат функционални в продължение на десетилетия", заключва проф. Шобер.
Новото изследване от германския университет FAU преобръща интуитивното ни разбиране, че силният имунитет не е въпрос на постоянна висока активност. Имунологичната памет и ваксинацията работят благодарение на клетки, които умеят да „заспят" навреме, за да останат будни десетилетия по-късно. Откритието, базирано на строги научни данни и публикувано в Nature Immunology, може да промени начина, по който се проектират ваксините на бъдещето.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници
- Фришхолц С., Шустер Е-М., Гроц М., Шобер К. и др. „Метаболитна почивка като основа на дълготрайната Т-клетъчна памет след ваксинация срещу жълта треска." Nature Immunology, февруари 2026 г.
„Защо имунната система помни ваксинациите с десетилетия." MedicalXpress, февруари 2026 г.
Прессъобщение на Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg: „Защо имунната ни система помни ваксинациите с десетилетия." FAU, февруари 2026 г.
