С годините ставането от стола, изкачването на стълби и носенето на торби постепенно стават по-трудни. Науката дълго обяснява загубата на мускулна сила с възрастта най-вече с намаляващата мускулна маса. Ново проучване, публикувано в The Journal of Clinical Investigation, посочва и друг, пренебрегван досега виновник.
Екип, ръководен от проф. У. Дейвид Арнолд от Университета на Мисури, установява, че с възрастта „комуникацията“ между нервите и мускулите става ненадеждна. Учените откриват и начин тази връзка частично да бъде възстановена, засега само при опитни животни.
Какво е саркопения и колко често се среща?
Саркопенията е свързаната с възрастта загуба на мускулна сила, маса и функция. Според изследователите тя засяга близо половината от хората над 80 години.
Последиците надхвърлят обикновената умора. Саркопенията ограничава подвижността и постепенно отнема самостоятелността в ежедневието. За застаряващо общество като българското това е тих, но все по-значим здравен проблем.
Десетилетия наред учените търсят причините на две места:
- в самите мускули, главно постепенната загуба на мускулна маса;
- в нервната система, отмирането на невроните, които изпращат сигнала за движение.
Екипът на Арнолд насочва вниманието към точката между тях.
Къде точно се губи сигналът между нерва и мускула?
Всяко движение започва с електрически сигнал, който нервът предава на мускула. Това става в нервно-мускулния синапс – мястото, където нервното окончание се среща с мускулното влакно и му „нарежда“ да се свие.
При младите хора тази система работи изключително надеждно. Сигналите многократно и безпогрешно активират мускулните влакна.
„Дълго време в науката се приема, че нервно-мускулният синапс остава надежден при стареенето. Някои дори смятат, че с възрастта той работи по-добре“, казва проф. Арнолд. „Значението на новото проучване е, че показваме, както при хора, така и при животински модели, че той започва да отказва.“
Какво показва проучването?
- При физически по-слаби възрастни хора учените регистрират нарушено предаване на сигнала. Колкото по-изразена е слабостта, толкова по-сериозно е нарушението.
- Сходен дефект откриват и при стари гризачи.
- И при хората, и при животните в зоната на синапса е намалено количеството на белтъка NaV1.4. Той помага на мускулното влакно да „улови“ нервния импулс.
- Когато учените временно блокират NaV1.4 при млади плъхове, те предизвикват същия отказ, какъвто се наблюдава при стареенето.
С други думи, нервът изпраща сигнала, но мускулът все по-често не успява да го „чуе“.
Може ли загубата на сила да бъде обърната?
Откриването на слабото звено подсказва и възможно решение. В сътрудничество с датската биотехнологична компания NMD Pharma учените прилагат подход, насочен към друг белтък, ClC-1.
„Установихме важна точка на отказ в последната стъпка от комуникацията между нервите и мускулите“, обяснява Арнолд. „Още по-вълнуващо е, че показахме, че този отказ е потенциално обратим.“
Частичното блокиране на ClC-1 прави мускулните влакна по-чувствителни към нервните сигнали. При стари гризачи това подобрява предаването на сигнала и увеличава мускулната сила.
Подходът не възстановява изгубена мускулна тъкан или неврони. Той кара съществуващите мускули да реагират по-добре на командите, които получават.
Кога подобно лечение може да стигне до хората?
Обратимостта е доказана само при животни, а клинични изпитвания при хора със саркопения все още няма.
Има обаче обнадеждаващи данни от сходна област. Арнолд участва като изследовател в многоцентрово клинично изпитване на игнасеклант, експериментално лекарство, което частично потиска ClC-1. В него участват пациенти с болест на Шарко-Мари-Тут, най-честото наследствено нервно-мускулно заболяване.
Според първите резултати, представени на научната конференция на Асоциацията за мускулна дистрофия (MDA) през 2026 г., пациентите показват подобрение по няколко показателя за сила и физическа функция. Арнолд вижда в това възможност веществото един ден да бъде изпитано и при възрастни хора със саркопения.
Какво означава откритието за здравословното стареене?
„Продължителността на живота се увеличава през последните десетилетия. Нашата цел е годините в добро здраве също да бъдат възможно най-много“, подчертава Арнолд.
Изследването обединява учени от САЩ, Дания, Шотландия, Саудитска Арабия и Индия. Сред съавторите е и японският специалист по нервно-мускулния синапс Хироши Нишимуне.
Загубата на мускулна сила с възрастта не се дължи само на по-малко мускулна маса, част от проблема е в „прекъснатата връзка“ между нерва и мускула. Учените вече знаят къде се случва този отказ и имат първи доказателства при животни, че той може да бъде обърнат. Докато такова лечение бъде изпитано при хора, внезапната или необичайна слабост остава повод за разговор с личния лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
